Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Неинфекциозни ентерити и колити Болест на Crohn [регионарен ентерит] Болест на Crohn на дебелото черво

Болест на Crohn на дебелото черво МКБ K50.1

Болест на Crohn на дебелото черво МКБ K50.1 - изображение

Болест на Crohn на дебелото черво се наблюдава в 10 % от случаите, и в останалите 40 % едновременно се засягат и тънкото, и дебелото черво.

Болест на Crohn на дебелото черво включва:
- Грануломатозен колит;
- Регионарен колит.
Болест на Chron (регионален ентерит) на:
- колона;
- дебелото черво;
- ректума.

При отваряне на резецирания участък се виждат силно надебеляване на чревната стена, стеснение на чревния лумен и различни по степен разязвявания на лигавицата, деструкция, гранулираност – колит (регионарен или грануломатозен). Разпространеността на лигавичните изменения съответства на отлагане на мастна тъкан по серозата. Описаните изменения в 20 % от случаите „прескачат” Баухиниевата клапа и засягат цекума, colon ascendens, а в отделни случаи ректума. Касае се за възпалително – грануломатозно заболяване на червата със склонност към стенозиране (стеснение), улцерации (образуване на язви), образуване на абсцеси и фистули. Началото на болестта е предимно в млада възраст, между 15 и 25 години, но са описани отделни случаи и при деца, и при стари хора. Двата пола са засегнати почти еднакво често.

Клинична картина на болест на Crohn на дебелото черво
Клиничната картина на заболяването се проявява със симптоми, характерни както за терминалния илеит, така и за улцерозния колит. Обикновено тези симптоми са по-тежко изразени и тежестта на заболяването се определя предимно от тежестта на увреждането на колона. Коремната болка е чест симптом и е локализирана по хода на дебелото черво и има коликообразен характер. Болковите оплаквания най-често намаляват след дефекация. Диарията е характерен симптом за активността на заболяването, поради намалената резорбция на водата в дебелото черво. Често се установява висока температура и намаляване на теглото на болния. Кървенето е по-рядък симптом и се развива като резултат от дълбоки язвени лезии. В около 5% от болните се наблюдава самостоятелна перанална болест, протичаща с аноректална болка, перианални фисури, фистули, абсцеси, отделяне на слузно гнойни материи. Най-често перианалната болест засяга около 1/3 от болните.

Диагноза и диференциална диагноза на болест на Crohn на дебелото черво
При въвличане в процеса на дебелото черво диференциална диагноза трябва да се прави с илео – цекална туберкулоза или тумори в тази област. Решаваща за диагнозата болест на Crohn на дебелото черво е рентгеновата находка на възпалително стеснение на тази част от червото. Най-често е необходимо да се направи както иригоскопия (рентгеноскопия на дебелото черво с контрастна материя), така и пасаж на тънкото черво. При ректоколоноскопия на болните с болестта на Crohn (регионарен ентерит) на лигавицата на колона, дебелото черво и ректума може да изглежда напълно нормална, но по-често е засегната. Има оточни участъци с гранулации по лигавицата. Лигавицата е лесно ранима без явни улцерации. Понякога могат да се видят атрофични ръбци. Индиректни изменения на дебелото черво, говорещи за болестта на Crohn, са: спазъм на цекума, външни деформации на червото, дължащи се на възли, адхезии и абсцеси, вътрешни деформации, дължащи се на разтягане от прилежащите части от тънкото черво, фистули и др.

Директните рентгенови находки в дебелото черво са по-характерни и имат значение за диагнозата, докато промените в илеума са същите както при регионалния илеит. Характерни са следните особености на колона: предимно засягане на colon ascendens и transversum, редуващи се участъци на нормален вид на червото с участъци на изменен вид на червото, надлъжни улцерации – дълбоки до няколко сантиметри, пенетриращи улцерации, вътрешни фистули и образуване на стриктури в сравнително ранните периоди на болестта.

Ано – ректалните усложнения – периректални абсцеси и фистули са твърде чести – до 50 % от случаите. Те се дължат на инфектиране на криптите на Morgani или на проникване на гнойното съдържимо от илеума към тазовото дъно. Образуват се фистули в близост с ануса или по-рядко исхиоректални и ректо – вагинални фистули. Ето защо, когато се открие подобна фистула и болният има диария, трябва да се изключи болест на Crohn на дебелото черво.

Лечение на болест на Crohn на дебелото черво
Лечението е както при терминалния илеит – предимно медикаментозно. В по-леките случаи без кортикостероиди поради възможни усложнения от лечението.

Локалното лечение на фистулите, перианалните абсцеси, както и на големите вътрешни фистули е хирургическо. Пълната непроходимост също налага обходна анастомоза (изкуствено създадена връзка), но при частична непроходимост консервативното лечение може да има успех. Рецидиви след хирургическо лечение трябва да се лекуват консервативно.

3.3, 9 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия