Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Хернии Пъпна херния Пъпна херния с непроходимост без гангрена

Пъпна херния с непроходимост без гангрена МКБ K42.0

Пъпна херния с непроходимост без гангрена МКБ K42.0 - изображение

Пъпна херния с непроходимост без гангрена представлява заклещена пъпна херния, която е предизвикала непроходимост, но без да се развива гангрена. Пъпните хернии биват вродени – херния на пъпната връв, детски и при възрастни.

Пъпна херния с непроходимост без гангрена включва:

  • Пъпна херния предизвикваща непроходимост без гангрена;
  • Заклещена пъпна херния без гангрена;
  • Нерепонируема пъпна херния без непроходимост;
  • Странгулационна пъпна херния без непроходимост.

Заклещването е усложнение на пъпната херния, при което намиращите се в херниалния сак коремни органи са обхванати от пръстена на хернията вследствие на което херниалното съдържимо не може да се върне обратно в коремната кухина. Кръвоносните съдове и нерви на обхванатите от заклещването органи са подложени на компресия.

Нерепонируеми са херниите, при които не е възможно прибирането на хернията в коремната кухина спонтанно или с лек натиск.

Странгулационна чревна непроходимост при пъпна херния настъпват бързи и тежки морфологични изменения поради влошеното венозно, а впоследствие и артериално кръвообращение.

Вродените хернии се образуват още във вътре утробния живот и се установяват веднага след раждането. Вродене пъпна херния с непроходимост без гангрена е изключителна рядкост. Лечението им е оперативно и се състои в ранна операция непосредствено след раждането с наместване на вътрешностите и затваряне на коремната стена.

Детските пъпни хернии са истински хернии. Те имат перитонеален херниален сак и са покрити с нормална кожа, която най-често е ръбцово изменена. Пъпните хернии се срещат по-често у малките момиченца. Условията, които благоприятстват образуването на такава херния, се свързват с анатомичното устройство на тази област. Освен анатомическите условия благоприятстващи моменти за образуването на пъпна херния са различните заболявания, водещи до повишаване на вътре коремното налягане, като силна кашлица, диарии или тенезми (болезнени позиви за дефекация), затруднения в уринирането, продължителни заболявания. Характерно за пъпните хернии е, че те имат особено устройство на сака. Херниалният отвор е цепнатовиден, ограничава се от фиброзен ръб и се разполага в горната част на пъпния пръстен. В обикновено немного големия сак се намира най-често тънко чревната гънка или оментум. Сакът на хернията е сраснал с кожния ръбец на пъпа.

Клинично пъпните хернии дават окръглена подутина с овална форма и различни размери. В спокойно състояние и лежащо положение на детето херниалното подуване се прибира лесно в коремната кухина и тогава добре се опипва отвърстието на пъпния пръстен. Кожата над подутината е изтънена и разтегната, което в много случаи безпокои родителите или лекаря с възможността да настъпи пробив. Кожата над хернията обаче, независимо от това, че е изтънена, е запазила напълно своята еластичност и е достатъчно здрава.

Пъпните хернии при децата притежават голяма склонност към оздравяване без лечение. Те се заклещват много рядко, съдържимото им е извънредно подвижно и обикновено не достигат големи размери. Понякога при пъпна херния с непроходимост без гангрена настъпват лесно спонтанни оправяния. Само излекуването продължава от 2 до 5-6 години. То изисква търпение от страна на лекаря и родителите. След преминаване на този срок не може да се разчита на самостоятелно оздравяване и трябва да се прибегне до оперативно лечение. Диагнозата на заболяването се поставя лесно.

Лечението се състои в профилактични мерки за избягване образуването или увеличаването размерите на херниите, когато те вече са се образували. Консервативното лечение се състои в репониране на съдържимото и задържането му в това състояние чрез лейкопласт. Лейкопластът трябва да се постави правилно и да се държи най-малко 7–15 дни при по-малките деца, а при по-големите даже до четири седмици. Препоръчва се малките деца да бъдат оставени да лежат няколко пъти през деня по няколко минути по корем, при което положение се получава подобрение на тонуса на коремните мускули. Когато консервативното лечение не даде резултат, се прибягва до оперативно. Операцията при пъпните хернии цели да се отстрани херниалният сак и плътно да се затвори мускулно – фасциалната част на коремната стена. При възможност пъпът трябва да се запази от естетични съображения.

При възрастните пъпна херния с непроходимост без гангрена протича с постоянни оплаквания на болните от тежест в корема, коликообразни болки, особено чувство за дърпане в областта на кръста. Много често притискането на херниалното съдържимо става не в херниалния пръстен, а в отделните камери на херниалния сак. При заклещване хернията се издува, става плътна, напрегната и много силно болезнена. Скоро настъпват явления на илеус (чревна непроходимост).

Диагнозата се поставя лесно. Затруднение може да се срещне при непроходимост, особено при ирепонибилните пъпни хернии.

Лечението на пъпната херния с непроходимост без гангрена е единствено оперативно, защото в повечето случаи хернията е необратима. Тя включва радикално отстраняване на херниалния сак заедно с част от заклещения в него оментум, прибиране на вътрешностите и възстановяване на коремната стена.

4.3, 8 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО