Апендицит, неуточнен МКБ K37

› Въведение

› Честота

› Причини

› Клинични особености

› Симптоми

› Диагноза 

› Лечение

› Усложнения

Въведение

Апендиксът е малък, тръбест орган прикрепен към началната част на дебелото черво. Намира се в дясна, долна коремна половина. Той не разполага с известна функция. Запушването на лумена на апендикс причинява апендицит, неуточнен. Запушването води до повишено налягане в апендикса, намален кръвоток и възпаление. Ако апендицита не се лекува води до руптура и разпространение на инфекцията в корема, състояние наречено перитонит. Острото възпаление на апендикса (апендицит) се класифицира като - катарален, гангренозен или перфоративен.

Апендицит започва обикновено внезапно при пълно здраве. Понякога непосредствено преди това болният е прекарал грип или ангина.
Апендицит, неуточнен от една страна е заболяване с добре известна клинична и морфологична характеристика, но от друга той е един от създаващите изключителни диагностични проблеми в клиниката процес. Диференциалната диагноза на това заболяване включва всички остри процеси, които могат да се развият в коремната кухина, а в някои случаи и такива, ангажиращи органите и в гръдната кухина.

Честота

Апендицит, неуточнен е една от най-честите и значими причини за коремна болка, която се появява за кратък период от време. През 2015 г. са възникнали около 11,6 милиона случая на апендицит, което е довело до около 50 000 смъртни случая. В САЩ апендицит е една от най-честите причини за внезапна коремна болка, изискваща оперативно лечение. Всяка година в САЩ повече от 300 000 души с апендицит имат хирургично отстраняване на апендикса. Възпалението на апендикса е за първи път описано през 1886 г. от Реджиналд Фиц.

Причини

Точната причина за възпалението на апендикса не е напълно изяснена. Въпреки това, като основен патофизиологичен механизъм се посочва обструкцията на апендикуларния лумен. Това води до създаване на благоприятна среда за развитието на бактерии и локална инфекция. Бактериите се размножават бързо, апендикса се възпалява, става оточен и изпълнен с гной.

Клинични особености

Апендицит в напреднала и старческа възраст

С напредването на възрастта процентът на острия апендицит намалява. Това се обяснява с обратното развитие и облитеризацията на неговия лумен и с дегенерацията на нервните разстройства.

Характерна особеност е, че клиничната картина не е бурна. Болката обикновено е умерена или тъпа, локализирана от самото начало в илеоцекалната област. Мускулната защита на предната коремна стена е изразена много по-слабо.

Клиничната картина при първично гангренозните форми се характеризира с резки болки в областта на апендикса, които поради настъпване на некроза бързо затихват. Вторично настъпилото гнилостно възпаление бързо преминава пределите на първичното огнище и се проявяват симптомите на перитонеално дразнене.

Тежки деструктивни форми на апендицита, с образуване на големи колекции гной често протичат у възрастни жени при съвършено мек и вял корем. Поради нетипичната симптоматика се създава затруднение в своевременното диагностициране и опериране. В тези случаи се поставя диагнозата апендицит, неуточнен. В тази възраст често се наблюдават периапендикулярни инфилтрати и абсцеси.

Остър апендицит при бременни

Острият апендицит е едно от относително честите заболявания при бременните. В първата половина на бременността се среща по-често в сравнение с втората половина. Клиниката и протичането на острия апендицит при бременните имат своите особености. Постепенното увеличаване на бременната матка изменя анатомо-топографските съотношения в коремната кухина. Към края на бременността дъното на матката достига равнището на епигастриума, предизвиквайки повишаване на вътре коремното налягане, което се разпространява върху всички органи. С уголемяване на матката цекумът заедно с апендикса се избутва краниално, което изменя локализацията на болките и палпаторната болезненост.

Освен механичния фактор (притискане на органите) и възможното прегъване на апендикса, за протичането на острия апендицит и следоперативния период, оказват влияние вялата перисталтика и обстипацията (запек), които се срещат нерядко при бременните. Известно значение като предразполагащ фактор за патологичните изменения в апендикса имат застоят на съдържимото в лумена на апендикса и нарушението на кръвообращението в неговата стена, които способстват за развитието на инфекциозни и деструктивни процеси.

Обикновено острият апендицит, неуточнен при бременните започва с внезапни болки в корема. По-често се появяват нощем и само в единични случаи стават режещи и коликообразни. Тяхната локализация в повечето случаи е в дясната хълбочна област, рядко е на друго място. Температурата в повечето случаи е повишена. Гаденето и повръщането често се срещат при нормално протичане на бременността. В диагностиката на острия апендицит голямо значение има симптомът на мускулната ригидност. В късните срокове на бременността, когато коремната стена е преразтегната, трудно може да се установи местната мускулна ригидност. Клиничното протичане на острия апендицит при бременните често бива променливо, съответно на това възникват и трудности в диагностицирането.

Особени затруднения се срещат във втората половина на бременността. Трудностите се свързват със стремежа на лекарите и на самите болни да обяснят нарушенията в здравословното състояние не с възникване на апендицит, а с развиващата се бременност. Това води до закъсняла хоспитализация в хирургията и несвоевременно оперативно лечение. При бременните оплакванията от тъпи, не продължителни болки ниско в корема, гадене, повръщане понякога погрешно се интерпретират като остър апендицит, неуточнен. Началните симптоми на остър апендицит неправилно се свързват с разстроена бременност.

Симптоми

Най-важна причина болният да потърси лекарска помощ е обикновено появата на болки в корема. Болките в корема се явяват внезапно при пълно здраве през деня или нощта. Гаденето и повръщането са доста чести, но не и постоянни симптоми на острия апендицит. И двата признака не са патогномонични за заболяването, тъй като те са в зависимост от дразненето на перитонеума.

При изразена клиника на остър апендицит най-често болните загубват апетит. Освен описаните дотук признаци, които се срещат най-често, болните с остър апендицит се оплакват и от отпадналост и безсъние. Болните могат да имат и разтрисане - еднократно или многократно. В началото общото състояние на по-голям брой болни е задоволително. С развитието на заболяването то постепенно се влошава.

Диагноза

Диагностицирането на апендицит, неуточнен започва с подробна анамнеза за признаците и симптомите при пациента. След това се следват следните стъпки:

• Физикален преглед - коремният статус е от най-голямо значение за поставяне на диагнозата. При голяма част от пациентите се наблюдава характерната болка в долен десен квадрант на корема. Пациентите реагират на болката повече при отпускане, отколкото при натиск. Това е симптом на Блумберг, който е патогномоничен за апендицит и перитонеално дразнене.
• Кръвни изследвания - характерно се наблюдава повишаване на маркерите на възпаление (левкоцити, CRP, СУЕ).
• Образни изследвания - за поставяне на диагнозата се използват най-често ехография на корем, компютърна томография и др.

Лечение

Най-ефективното лечение на апендицит, неуточнен засега включва операция за отстраняване на възпаление апендикс (апендектомия). Преди операцията и дори след нея се използват различни антибиотици, обикновено широкоспектърни, за справяне с инфекцията.
Операцията може да се извърши с малък разрез с долната дясна на корема (отворен метод) или лапароскопски. И двата метода имат както предимства, така и недостатъци. Лапароскопската апендектомия позволява на пациентите да се възстановяват по-бързо с по-малко чувство на болка и белези. Тя се препоръчва при възрастни и хора със затлъстяване.

Усложнения

Апендицит, неуточнен може да причини сериозни усложнения, като:

• Перфорация - разкъсването на апендикса и неговата руптура води до разпространение на инфекцията в коремната кухина. Вероятно животозастрашаващо, това състояние изисква незабавна оперативна намеса състояща се в отстраняване на апендикса с лаважиране на коремната кухина.
• Периапендикуларен абсцес - при някои пациенти възпалителният процес може да се локализира около самия апендикс с образуването на абсцес. В този случай отново е необходима спешна операция с дрениране на абсцесната кухина.

Изображения: freepik.com