Срединен ромбоиден глосит МКБ K14.2

Срединен ромбоиден глосит (възпаление на езика) се забелязва по-често от стоматолога при профилактични прегледи, отколкото от пациентите. Срединният ромбоиден глосит се среща в около 1% от населението и най-често засяга мъжете на възраст 30 — 50 години. Обикновено се представя като яйцевидна област с дължина около 2-3 сантиметра.

Предразполагащи фактори за срединен ромбоиден глосит са тютюнопушене, носене на протези, използване на кортикостероидни спрейове или инхалатори.

Клинична картина

Рядко болкова симптоматика е свързана със състоянието. Освен появата на лезията, обикновено няма други признаци или симптоми. Типичният вид на лезията е зона с овална или ромбовидна форма, разположена в средната линия на гръбната повърхност на езика, точно пред sulcus terminalis.

Лезията обикновено е симетрична, добре демаркирана, еритематозна и депапилирана (без папили), има гладка, лъскава повърхност. По-рядко лезията може да бъде хиперпластична, лобулирана или екзофитна.

Възможно е да има кандидозни лезии на други места в устата, които могат да доведат до диагностициране на хронична мултифокална кандидоза на устната кухина. Понякога на небцето има подобна еритематозна лезия, тъй като езикът често докосва небцето.

Изменението може да има и форма на неправилен ромб с линейни ръбове, с повърхност, лишена от папили, гладка, лъскава, понякога разделена от бразди или покрита с бучковидни възвишения с розов или червен цвят. Повърхността на изменения участък се различава съществено от останалата езична повърхност, покрита с папили. Основата му е незначително втвърдена. Патологичният процес персистира дълго, резистентен е към лечение и никога не малигнизира.

Понякога срединен ромбоиден глосит може да бъде с лека хиперкератоза и да е набразден. Тогава по-релефно изпъква от останалата част на езика. При набраздяване възниква вторична възпалителна реакция от задържане на хранителни остатъци и допълнително инфектиране.

Диагноза

Диагнозата обикновено се поставя според клиничния вид и обикновено не е необходима тъканна биопсия. Хистологичната картина е на повърхностна кандидозна хифална инфилтрация и полиморфноядрен левкоцитен възпалителен инфилтрат, присъстващ в епитела. Диференциална диагноза се прави с туберкулозни и сифилитични лезии.

Лечение на срединен ромбоиден глосит

Лечението може да включва спиране на тютюнопушенето и предписване на локални или системни противогъбични лекарства. Обикновено измененията на лигавицата се отстраняват с противогъбична терапия, но понякога лезията е устойчива на пълно разрешаване.

изображения: CC0 Public Domain