Загуба на зъби, дължаща се на злополука, екстракция или локално заболяване на пародонта МКБ K08.1

Загубата на зъби е процес, при който един или повече зъби падат. Загубата на зъби е нормална за млечните или временни зъби, когато се заменят с постоянни. В противен случай загубата на зъби е нежелано.
Загуба на зъби, дължаща се на злополука, екстракция или локално заболяване на пародонта е резултат от нараняване или заболяване, като травма на устата, травма на зъба, кариес или пародонтоза.

Преждевременна загуба на млечните зъби

Преждевременната загуба на млечните зъби се дължи на най-различни причини: кариозни разрушения, травми и др. Преждевременната загуба на млечните зъби води до зъбно - челюстна деформация. Първият важен и основен фактор е времето, в което е настъпила загубата на зъба. Различно е значението на загубата на млечния инцизив на 3-3.5 години от това на 6 години. Вторият важен и основен фактор за развитие на зъбно - челюстна деформация е броят на загубените зъби. При загубата на един-единствен зъб може да се очаква по-малка, а понякога даже и липса на деформация. Най-накрая видът на деформацията зависи и от мястото и от вида на загубените зъби. При липса на предните зъби може да се наблюдават едни деформации, а при липса на страничните – други.

Преждевременната загуба на зъби води преди всичко до скъсяване на зъбната дъга и челюстта от съответната страна. Като последствие на това намаляване на сагиталния размер на челюстта, тъй като в повечето случаи загубата е едностранна, се наблюдава асиметрия. Скъсяването е засегнало само едната половина, а в другата, където са налице всички зъби, е последвало нормално развитие. Зъбът, чийто млечен предшественик липсва, особено ако той пробива сравнително късно, няма да намери място в зъбната редица. Така например при преждевременна екстракция на млечния канин неговият постоянен заместник, който пробива един от последните, няма да намери място за пробив в зъбната редица. Притиснат от двата съседни, пробили вече постоянни зъби, той или ще остане ретиниран (задържан) в челюстта, или ще пробие извън зъбната редица.

Преждевременната загуба на зъби, дължаща се на злополука, екстракция или локално заболяване на пародонта (млечните зъби), независимо дали те са предни или странични, в повечето случаи се придружава и от вертикални изменения в съзъбието. Поради липсата на антагонисти настъпва прорастване на зъбите срещу преждевременно изгубения млечен зъб. Това по-често се случва при загуба на долен зъб и прорастване на млечния горен. По-рано пробиващият долен антагонист среща прорасналия зъб. Преди да се получи нормалното си развитие. Такъв зъб остава обикновено полуретиниран (полузадържан), за което благоприятстват и притискащите го от двете страни съседни зъби. Това спомага при смяната на горния зъб той също да пробие повече от нормалното, докато получи контакт с полуретинирания си антагонист. Веднъж създадена, една такава захапка с прораснал зъб и полуретиниран антагонист винаги ще пречи и ще блокира нормалните движения на долната челюст.

Загуба на постоянните зъби

Загубата на постоянните зъби има по-малко значение при оформянето на зъбно - челюстно-лицевия апарат. Преждевременната загуба на постоянните зъби, които имат значение за създаването на зъбно - челюстни деформации, обикновено се дължи на травма, и по-рядко на кариозни увреждания. Загуба на зъби, дължаща се на злополука, екстракция или локално заболяване на пародонта има голямо значение за дъвкателната функция и нормалното хранене на пациента. За преждевременна загуба на постоянните зъби се смятат случаите със засегнати зъби почти непосредствено след пробива им. Най-често се наблюдават в смесеното съзъбие и по-рядко в началния период на постоянното съзъбие. В по-късния период загубата на постоянни зъби не се смята за ранна или преждевременна. Измененията, които се наблюдават в правилното оформяне на постоянното съзъбие, зависят от същите условия, от които зависят и при млечното: времето, мястото на загубата и броя на загубените зъби.

Преждевременната екстракция (изваждане) на страничните постоянни зъби се дължи преди всичко на кариозни разрушения и засяга главно първите постоянни молари. Тъй като те проникват много рано и са едни от първите постоянни зъби без предшественик в млечното съзъбие, често се смятат от родителите за зъби от първата дентиция и затова невинаги се пломбират навреме. Това довежда понякога до тяхната ранна загуба. Преждевременната загуба на първия постоянен молар е най-благоприятна, когато се наблюдава много преди пробива на втория постоянен молар. Тогава той се медиализира и заема мястото на липсващия зъб. По-късното му изваждане е на границата между преждевременната загуба и обезболяването и е обект на ортопедичната стоматология.