Други челюстнолицеви аномалии МКБ K07.8

› Въведение

› Ембриогенеза на лицето и неговите части

› Нарушения в ембриогенезата

› Тясно небце

› Въведение

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Развитието на човешкият вид и неговата филогенеза напълно следва закона на приспособяването на простите форми до най-сложното устройство на организма. Заедно с това, при развитието на всеки отделен индивид също се установява приспособяване към непосредствено заобикалящата го среда – майчиният организъм с неговите наследствени, генетични и конституционални особености, наследствените и генетичните качества на бащиния организъм, влиянието на храната, здравословното състояние, трудовата дейност на майката по време на бременността и развитието на организма и формирането на отделните органи и системи.

Тези обстоятелства налагат необходимостта от проследяване развитието на челюстнолицевата област, за други челюстнолицеви аномалии, съотношението на органите в устната кухина, отклоненията в строежа и функцията, както и да се разгледат основните положения на общата ембриогенеза, развитието на лицето, оформянето на челюстите и темпоромандибуларните стави, на органите в устната кухина, както и развитието на зъбите.

Ембриогенеза на лицето и неговите части

Развитието на лицето е извънредно сложно. Чрез неравномерна пролиферация на съединителната тъкан се оформят пет издатини, които ограничават устната цепка и се наричат лицеви израстъци. По средната линия се спуска фронталният израстък, докато от двете страни се оформят по един горночелюстен и долночелюстен израстък. Горночелюстните израстъци прорастват покрай страничните носни израстъци и се сливат със средните носни израстъци.

Страничните части на лицето се оформят до латералните назални горночелюстни и долночелюстни израстъци. Горната челюст се образува от срастването на медиалните носови израстъци както помежду им, така и с горночелюстните израстъци, а средната част на горната челюст, която носи резците, и средният отдел на горната устна се образуват от сливането само на медиалните носни израстъци.

Към края на първия ембрионален месец от вътрешната повърхност на горночелюстните израстъци прораства израстъкът на небцето, който разделя първичната уста на горна и долна част: горната – носна кухина, а долната – устна кухина. В този период се наблюдава развитието и на езика на дъното на устната кухина от двете странични хълмчета и едно средно хълмче, които се сливат в тялото на езика. Езикът води началото си от клетъчната пролиферация на мезодермални клетки от мандибуларната хрилна дъга. Пълното сливане на израстъците на горната челюст на небцето и на езика завършва към края на втория ембрионален месец.

Нарушения в ембриогенезата

Смущенията в ембрионалното развитие на лицето и челюстта водят до други челюстнолицеви аномалии и се изразяват преди всичко на първо място в несрастване на горночелюстните и носните израстъци – цялостно или частично. Така се появяват цепки, схизи на горната устна, на горната челюст, на небцето или едновременно на всички тези места. Цепките са разположени по средната линия напречно или косо. Поради по-ранното или по-просто образуване на долната челюст обикновено там цепки не се наблюдават.

Рядко се срещат смущения и в езика – раздвоен език. Обикновено към 37-ия до 40-ия ден става срастването на вътрешния израстък с челния израстък. При смущения, които довеждат до тяхното нарастване или непълно срастване, се образува устно-челюстната цепка(cheilognathoschisis).

Като изолирано явление или в комбинация с горната цепка може да се наблюдава и небцова цепка(palatoschisis) и съответно устно-челюстно-небцова цепка (cheilognathopalatoschisis). Образуването на тази цепка се наблюдава от несрастването на двата небцови хоризонтални израстъка на горната челюст. Нормално тяхното срастване става по-късно – 50-56-ия ембрионален ден, когато се образува твърдото небце(palatum durum).

Други челюстнолицеви аномалии свързани с неправилно срастване на ембрионалните цепки на лицето, са вродени фистули, тапицирани с кожа и лигавици, дермоидни кисти, атрезии на нормалните отвори на носа, устата, очните цепки. Вродени фистули се образуват на участъците, в които се образуват цепките след нарастване на отделните ембрионални израстъци. Най-често се срещат страничните фистули на долната устна, които представляват слепи джобове с дълбочина до 1 см., тапицирани с лигавица.

Тясно небце

Въведение

Специално внимание в настоящата рубрика ще се обърне на състоянието "Тясно небце". За такова се приема всяко небце, при което има наличие на поне две стандартни отклонения под средното. Това ще рече, че небцето на засегнатия е два пъти по-тясно от небцето на 98% от хората.

Етиология

Тясното небце може да бъде както вродено, така и придобито. При вроденото тясно небце причините, поради които възниква, са изцяло генетични, докато при придобитите форми от изключителна важност е наличието на вредна етиологична нокса - най-често се касае за смукане на пръст и/или биберон до късна детска възраст. Травма в лицевата област също може да доведе до развитие на състоянието. Тясното небце, освен като самостоятелен дефект, се среща и като част от симптомокомплекса на някои синдроми като синдром на Marfan, синдром на Down, синдром на DiGeorge и други.

Клинична картина

Клиничната картина, която се наблюдава в зависимост от това дали са засегнати бебета, деца или възрастни, е различна. Клиничната манифестация при деца се изявява със следната симптоматика:

• Непълноценно хранене - поради нарушеното засмукване на кърмата, а оттам и липса на наддаване на тегло
• Затруднено дишане
• Задържане на назални секрети

Клинична картина при деца:

• "Претъпкани" или криви зъби
• Ретинирани зъби
• Повишен риск от устни и зъбни инфекции

При възрастните може да се наблюдава съчетание на гореизброената симптоматика.

Диагноза

Диагнозата не се поставя трудно, особено при вече появили се усложнения. Обикновено физикалния преглед на засегнатото лице е достатъчен. Важни са и анамнестичните данни, снети от майката или пациента за наличие на челюстнолицеви или други аномалии в семейството. Препоръчително е и извършването на зъбна рентгенография, за да се оцени състоянието на зъбните редици и останалите структури в устната кухина.

Лечение

Тясното небце може да доведе до редица усложнения, най-важни сред които са обструктивната сънна апнея, проблеми с говора и речта, засягане на зъби или на целите зъбни редици. Ако не се пристъпи към лечение в ранна детска възраст, тясното небце се поддава на корекция значително по-трудно през пубертета и при завършили вече своето развитие индивиди.

При деца, незавършили своето развитие, се пристъпва към носенето на специално устройство, наречено небцов разширител и обикновено лечението е успешно. В по-късна възраст небцовият разширител вече не е приложим и се пристъпва към хирургично лечение - извършване на френотомия при кърмачета, а при възрастни - максиларна или бимаксиларна остеотомия.

Изображение: freepik.com; Photo taken by dozenist, CC BY-SA 3.0 <http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/>, via Wikimedia Commons;