Челюстнолицеви функционални аномалии МКБ K07.5

› Въведение

› Неправилна захапка, дължаща се на:

› Нарушение на гълтането

› Навиците да се смучат език, устни или пръст

› Дишането през устата

Въведение

Челюстнолицеви функционални аномалии са често срещани в общата популация, които по своята тежест варират от леки до тежки и обширни деформации, включващи цялото лице.

Към  рубриката „Челюстнолицеви функционални аномалии“ се отнасят следните състояния:

• Неправилното затваряне на челюстите
• Неправилната захапка, дължаща се на:

- Нарушение на гълтането

- Дишането през устата

- Навиците да се смучат език, устни или пръст

Неправилна захапка, дължаща се на:

Нарушение на гълтането

Растежът и развитието на лицево-челюстната морфология и функцията на устата са тясно свързани помежду си. Неправилна захапка, дължаща се на нарушено гълтане, се причинява от дисбаланс на орофациалната мускулатура, при която езика се подава чрез предните резци по време на гълтане, говор или докато езика е в покой.

Навиците да се смучат език, устни или пръст

Едни от най-честите причини за неправилната захапка са вредните навици като смучене на език, устни или пръсти. Тези причини могат да доведат до различни функционални нарушени на челюстите, което води до аномалия на захапката. Това от своя страна може да затрудни дъвкателната и говорна функция, както и дишането през носа и пациента диша през устата.

Дишането през устата

В практиката често се наблюдават деца от така наречения тип „устно дишащи”. Обикновено те стоят с отворена уста и приемат въздуха предимно, а често и изключително през устата си. При прегледи от специалист оториноларинголог в повечето случаи се установява наличие на смущения в горните дихателни пътища. При някои случаи находката е отрицателна – горните дихателни пътища са свободни и тогава може да се приеме, че дишането през устата е само един вреден навик.

Смущенията в горните дихателни пътища могат да бъдат от най-различно естество. Като най-честа причина при децата се посочва хиперплазията на сливиците. Увеличението на сливиците прегражда пътя на нормалната въздушна струя и се явява като механична бариера, която ограничава постъпването на въздух до белите дробове.

Други чести причини за затрудненото носово дишане могат да бъдат отклоненията(девиации) на носната преграда или наличието на полипи в носа. Тези две причини обикновено затрудняват приемането на въздух от едната половина на носа, докато другата е нормално проходима. Децата често боледуват от хронични ринити, което също довежда до намаляване проходимостта на носа.

Макар и съвсем рядко наблюдаващо се, накрая трябва да се отбележи наличието на тумори и цикатрикси(белези), които могат да играят същата роля и в зависимост от локализацията си да действат също едностранно.

Обикновено последствията в екстраоралния вид на детето, до които довежда дишането през устата, са следните: най-важно и често е недостатъчно затваряне на устата. Такива деца почти през цялото денонощие стоят с отворена уста. Това от своя страна довежда до недоразвитие на устната мускулатура. Горната устна е дъгообразно изтеглена нагоре, дебела и обърната. Липсва нормалната устна цепка и червената част на устните е суха и напукана.

Като последствие на понижения тонус на орбикуларната мускулатура горните зъби се изместват напред в положение на протрузия(задържане). Долната челюст отива надолу и назад. Езикът повече не може да заема своето нормално място в предната трета на небцето, а следва движението на долната челюст. Затова липсва дразнещото действие на горната челюст от страна на езика, което нормално се разпростира върху небцето в областта на горната зъбна дъга.

Едновременно с това, поради отварянето на устата, бузите в областта на страничните зъби са с повишен тонус. Дишането през устата фиксира цялата глава в положение леко наклонено назад. Лигавиците, под влияние на сухия студен въздух, са изсъхнали, а под влияние на непрекъснатите инфекции, които се внасят направо в устата, фаринкса и белите дробове, децата боледуват много често от ангина.

Възпалителните процеси довеждат до хипертрофия на сливиците и до още по-голямо затруднение в дишането. Дишането през устата лишава детето от възможността да приема обезпрашен въздух, докато при дишане през носа ресничестия епител, с който той е покрит, задържа всички прашинки.

Съществуват различни мнения по въпроса, дали затрудненото носово дишане е причина за челюстнолицевите функционални аномалии или обратно. Преобладава мнението, че при деца със затруднено носово дишане процентът на някои деформации е по-голям, отколкото при нормално дишащите.

Най-често в комбинация със затруднено носово дишане се срещат деформациите компресия, дистална захапка, отворена захапка и прогнатия(издаване напред на челюстта). За обясняване на механизма на образуването на челюстнолицевите функционални аномалии при деца, които дишат през устата, съществуват много хипотези.

Това показва, че нито една от тях не може точно и пълно да изясни начина, по който се развиват деформациите. И все пак с право може да се твърди, че между смущенията в горните дихателни пътища и оттам в нормалното носово дишане и между някои зъбно – челюстни деформации съществува патогенетична връзка.

Изображение: wikimedia.org; freepik.com;