Други уточнени нарушения на венците и беззъбата алвеоларна криста МКБ K06.8

В групата на други уточнени нарушения на венците и беззъбата алвеоларна криста се включват следните заболявания:

• Фиброзен епулис;
• Атрофичен гребен;
• Гигантоклетъчен епулис;
• Гигантоклетъчен периферен гранулом;
• Пиогенен гранулом на венците.

Това са доброкачествени тумори които се намират по алвеоларната мукоза и венците. Като синоними за тези заболявания се използват: кървене от венците и гингивален полип.

- Фиброзен епулис
Фиброзният епулис има експанзивен и бавен растеж. Хистологично той се състои от фибрални влакна, клетки и съдове. В зависимост от това, кои от елементите преобладават в тумора, различават се твърди – богати на фибрили, и меки – богати на клетки. По този начин туморът се състои от клетки и колагенни нишки, наредени във вид на снопчета едно до друго или преплитащи се в различни посоки. Освен това стромата, която е също съединителна тъкан, съдържа кръвоносни съдове. Понякога фиброзният епулис претърпява регресивни изменения, които се изразяват в дистрофично – дегенеративни изменения на клетките и междуклетъчните колагенни фибрили. На базата на дистрофичните изменения (нарушения в храненето на тъканите) може да настъпи калцификация (натрупване на калциеви соли), засягаща даже целия фиброзен епулис. В други случаи започва образуването на калцирани участъци във вид на костни гредички. Въобще с фиброзния епулис могат да се случат редица изменения – съединителната тъкан може да се превърне отчасти в кожна тъкан, както и да дегенерира.

- Към групата на други уточнени нарушения на венците и беззъбата алвеоларна криста влиза и атрофичен гребен
Атрофичният гребен се характеризира с изтъняване на всички или само на някои слоеве. Засяга се и жлезистият апарат. Изчезват междузъбните папили на венците.

- Най-често срещаното заболяване от групата на други уточнени нарушения на венците и беззъбата алвеоларна криста е гигантоклетъчния епулис. Това е доброкачествен тумор намиращ се на венците и алвеоларната мукоза.
Поради липсата на единство на мненията по отношение на значението и обменото съдържание на понятието епулис, от една страна, и голямата относителност на понятието доброкачественост у туморите поради наличието на преходни форми между доброкачествени и злокачествени тумори, както и на злокачественото израждане на доброкачествените образувания, от друга страна, тук са се създали противоположни схващания както за произхода и същността, така и за качествеността на тези туморни образувания. Особени различия съществуват в схващанията за същността и патогенезата на гигантоклетъчния епулис. Така според една група автори в основата на гигантоклетъчните тумори лежи възпалителен процес. Друга група автори приемат, че в случая се касае за истински бластомни процеси. Трета група автори смятат, че гигатоклетъчния епулис се явява като израз на реактивен процес, в основата, на който лежи дистрофията. Той съдържа гигантски клетки и още се нарича гигантоклетъчен периферен гранулом.
Диагнозата на гигантоклетъчните епулиди е възможно да се направи и от макроскопската картина. По-добрата ограниченост, сравнително бледият цвят, еднаквостта на покриващата туморна мукоза (лигавица) с тая на околността, по-голямата твърдост при палпация, анамнестичното показание за няколкогодишно съществуване и много бавен растеж, както и почти липсата на травматични кръвотечения говорят с доста голяма вероятност за гигантоклетъчен епулис. Хистологичното изследване след пробна ексцизия (премахване) или след екстирпация (отстраняване) ще допълни и уясни точната диагноза.
Терапията на гигантоклетъчния епулис се състои в тяхното отстраняване заедно с алвеоларния гребен, върху който лежат, заедно със зъбите или пък в екстирпация (отстраняване) на тумора с отстраняване на костта до здраво.
В първия случай след локална анестезия и циркулярен разрез на лигавицата и периоста и тяхното от препариране се правят дупчици около заболялата част на костта, след което същата се отделя заедно с тумора и зъбите в нея.
Във втория случай след циркулярен разрез се отделя туморът от костната му основа, след което с длето и чук се отстранява костта до здраво.

- Гигантоклетъчен периферен гранулом е един от други уточнени нарушения на венците и беззъбата алвеоларна криста
Гигантоклетъчният периферен гранулом представлява възловидно образувание от съединително тъканен произход, което се развива върху алвеоларния гребен на челюстите. Поради хистологичното сходство с гигантоклетъчните тумори той се разглежда като периферна форма на остеобластокластом или като реактивно разрастване при травми или вътретъканни кръвоизливи. Описани са голям брой причини за развитие на гигантоклетъчен периферен гранулом – механични дразнители, лоша хигиена на устната кухина, хормонален дисбаланс, инфекции и др. В началото заболяването протича безсимптомно. Повърхността му е глатка и при допълнителна травма епителът кърви и се покрива с налепи. Растежът най-често е бавен, но при бременност, пубертет или климактериум интензивонстта му нараства. Кървенето е характерен симптом на заболяването. За лечението на заболяването се прилагат различни хирургични методи. Най-добре е гигантоклетъчният периферен гранулом да се изрязва в здраво. За избягване на рецидивите може да се приложи електрокоагулация на тъканите след отстраняване на образуванието.

- Пиогенен гранулом на венците
Пиогенният гранулом на венците е локализирано подуване на венците, което лесно кърви. Основната причина за пиогенен гранулом на венците е лошата хигиена на устната кухина, травми, вирусни заболявания, промени в кръвоносните съдове. Най-често пиогенният гранулом на венците възниква по време на бременността, като след раждането постепенно изчезва.