Болести на бронхите, некласифицирани другаде МКБ J98.0

Главните бронхи представляват две тръби, които са разклонения на трахеята. Те пренасят въздух към белите дробове.

Бронхиални заболявания са тези, които засягат дихателните пътища и водят до затруднения в дишането.

Болести на бронхите, некласифицирани другаде включват следните заболявания:

Бронхолитиазата се определя като състояние, при което в бронхите се открива калциран материал или конкремент.

Рентгенографската находка при бронхолитиаза включва обструкция на дихателните пътища с мукоидно запушване, ателектаза, бронхиектазии. Компютърна томография се препоръчва, когато ендобронхиалното или перибронхиален калцирано възелче причинява бронхиална обструкция.

Най-честите причини за бронхолитиаза са ерозия на бронх, компресия и стеноза на лумена на бронхите от калциран съседен лимфен възел, калцификация на бронх. Състоянието обикновено се свързва с туберкулоза или хистоплазмоза. Други причини за бронхолитиаза могат да бъдат аспирация на костна тъкан, локална калцификация на аспириран чужд материал и др.

Ендобронхиални инфекции с дистрофична калцификация, калцирани ендобронхиални тумори, хипертрофирала бронхиална артерия с вътрелуменна издатина може да имитират бронхолитиаза.

Най-честите симптоми на бронхолитиазата са непродуктивна кашлица, често с хемоптиза, наличие вторична инфекция, болка в гърдите, втрисане. В някои случаи може да се отхрачи калциран материал.

Макар че бронхолитиазата е ендобронхиално заболяване, бронхоскопията често не успява да помогне в поставянето на правилна диагноза, защото калцираните ендобронхиални материали често биват закрити от възпалителния процес в бронхиалната стена. Повечето симптоматични бронхолитиази подлежат на торакотомия. Обикновено се изисква лобектомия или сегментектомия. Ако калцираният материал е напълно свободен в лумена на бронхите, може да бъде отстранен чрез бронхоскопия. Когато вкалценият материал не е напълно откъснат от бронхиалната стена, усилията за премахването му могат да доведат до катастрофален кръвоизлив. Предоперативната диагностика на бронхолитиазата е важна, защото в повечето случаи трябва да бъде изключен туморен процес.

В рубриката болести на бронхите, некласифицирани другаде са разгледани също трахеобронхиален колапс или трахеобронхиална дискинезия, които представляват дегенерация на еластичната и съединителната тъкан на бронхите и трахеята. Характеризира се със слабост на трахеалната и бронхиалните стени, причинено от размекване на поддържащите хрущяли.

Заболяването има две форми - вродена и придобита.

Вродената форма се среща в ранна детска възраст при новородени и кърмачета. В този случай трахеобронхиалната дискинезия като цяло не се нуждае от лечение и отзвучава самостоятелно до края на втората година от живота в почти всички случаи.

За възрастните е характерна идиопатичната форма или придобитата по време на други заболявания форма.

Трахеобронхиалната дискинезия се среща по-често при мъже на средна възраст, които са пушачи.

Заболяването е форма на динамична обструкция на дихателните пътища, което може да доведе до хипервентилация и затруднено издишване. В резултат на това увеличеното вътрегръдно налягане причинява стесняване на дихателните пътища. Експираторен колапс настъпва, когато вътрегръдното налягане надвиши интратрахеалното налягане. Това ограничава въздушния поток при пациентите с малация и се появява задух, кашлица, затруднено изхрачване, повтарящи се инфекции, а дори и дихателна недостатъчност. Кашлицата обикновено се описва като лай. Хрипове се наблюдават при по-голямата част от пациентите. Астмоподобни обостряния, характеризиращи се с хрипове и задух, са по-рядко срещани и обикновено са рефрактерни на кортикостероиди и бронходилататори. Повечето пациенти имат задух при усилие, най-вероятно, защото по време на тренировка, състоянието се влошава от увеличеното интраторакално налягане. Хемоптиза се среща рядко.

Причините за трахеобронхиална дискинезия включват:

• дългосрочни трахеотомии и ендотрахеални интубации
• дългосрочна механична вентилация
• закрита гръдна травма
• хронични възпалителни заболявания на дихателните пътища
• злокачествени заболявания
• хронични инфекции като туберкулоза
• хронична компресия на трахеобронхиалното дърво
• хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
• вродена трахеобронхомегалия (синдром на Mounier-Kuhn)
• синдром на Ehlers-Danlos

Диагнозата трахеобронхиален колапс трябва да се има предвид при пациенти с обструктивна вентилаторна недостатъчност, които не се повлияват от конвенционалната терапия с бронходилататори или инхалаторни кортикостероиди.