Други респираторни нарушения след медицински процедури МКБ J95.8

В рубриката други респираторни нарушения след медицински процедури са разгледани следните усложнения:

Пневмоторакс след медицински процедури

Пневмоторакс може да се определи като присъствие на въздух в плевралната кухина. Това се случва, когато е налице нарушение на повърхността на белия дроб или на гръдната стена, което позволява на въздуха да навлезе в плевралната кухина и да доведе до белодробен колапс.

Пневмоторакс след медицински процедури най-често се развива след неправилно проведени медицински манипулации - напр. случайна пункция на белия дроб по време на операция, след фибробронхоскопия, неправилно извършена интубация и механична вентилация и др. Торакоцентезата, също може да доведе до колапс на белите дробове. Този вид пневмоторакс се обозначава като ятрогенен пневмоторакс.

Подробна информация за пневмоторакс прочетете тук:

• мкб J93 - Пневмоторакс

Други респираторни нарушения след медицински процедури са също кръвоизлив и хематом на дихателната система, орган или структура след медицински процедури

Тези усложнения може да се наблюдават при всички инвазивни процедури - бронхоскопия, пневмонектомия, лобектомия, сегментектомия, торакотомия, ангиография и др.

Белодробният кръвоизлив може да бъде оскъден или масивен. Кръвоизлив на дихателната система след медицински процедури най-често възниква при неправилно осъществена интубация. Лечението трябва да започне незабавно с трахеална аспирация, подаване на кислород, вентилация с положително налягане. Може да се окаже необходимо преливане на кръв.

Хематом на дихателната система, орган или структура след медицински процедури представлява събиране на кръв в белодробната тъкан след белодробно разкъсване, което се изпълва с кръв. Когато белодробното разкъсване се запълни с въздух се нарича пневматоцеле. Белодробният хематом отнема повече време за лечение от пневматоцелето и често оставят белези в белите дробове. Хематомите обикновено не се намесват с газовата обмяна в белите дробове, но те увеличават риска от образуване на инфекции и абсцеси.

Остро белодробно увреждане, свързано с трансфузии

В медицинската практика белодробните увреждания, свързани с кръвопреливане са сериозни усложнения, характеризиращи се с появата на некардиогенен белодробен оток.

Острото белодробно увреждане, свързано с трансфузии се свързват най-често с преливане на кръв и обикновено възникват в рамките на първите шест часа след кръвопреливането.

Свързаното с трансфузии, остро белодробно увреждане е рядко срещан синдром, който се дължи на присъствието на левкоцитни антитела в прелятата плазма. Смята се, че този синдром се срещат в около една на всеки 5000 трансфузии. Може да настъпи левкоаглутинация в белите дробовете, с освобождаване на съдържанието на левкоцитните гранули и произтичащото от това увреждане на клетъчните мембрани, ендотелните повърхности и белодробния паренхим. В повечето случаи това води до лека диспнея и натрупване на белодробни инфилтрати около 6 часа след кръвопреливането. Понякога настъпва по-тежко увреждане на белия дроб развитие на остър респираторен дистрес синдром. Друга форма на неспецифични имунологични усложнения е леката до умерена имуносупресия в резултат на кръвопреливането.

Пневмония, свързана с механична вентилация

Пневмония, свързана с механична вентилация е подтип на вътреболничната пневмония. Среща се при пациенти, подложени на механична вентилация. Поставянето на диагнозата е трудно и се основава на рентгеновите данни за пневмония плюс два или повече от следните критерии: повишена температура над 38.3 °C, левкоцитоза над 12 × 109/ml, гнойни трахеобронхиални секрети и/или понижена газова обмяна в белите дробове.

Най-важните симптоми са повишена температура, отделяне на гнойни храчки и хипоксемия (намаляване количеството на кислород в кръвта).

Смята се, че пневмония, свързана с механична вентилация възниква, защото ендотрахеалната или трахеостомна тръба позволяват свободно преминаване на бактерии в по-долните слоеве на белия дроб при пациенти, които често са подложени на тези процедури или имат имунни проблеми. Често бактериите колонизират ендотрахеалната или трахеостомната тръба и попадат в белите дробове с всяко вдишване.

Пациентите се третират главно със следните антибиотици - цефтриаксон, ципрофлоксацин, левофлоксацин или ампицилин.