Остра белодробна недостатъчност след торакална хирургична намеса МКБ J95.1

Дихателните усложнения са основният източник на постоперативна заболеваемост и смъртност след белодробни операции. Те покриват широк спектър от клинични състояния с различни нива на тежест, като ателектаза, бронхиална фистула, пневмония, емпием и остра дихателна недостатъчност.

Остра белодробна недостатъчност след торакална хирургическа намеса е добре известно и тежко усложнение след гръдна операция. Една от по-тежките форми включва появата на некардиогенен белодробен оток.

След торакална операция, сериозни белодробни усложнения като дихателна недостатъчност могат да забавят или дори да предотвратяват пълното възстановяване на пациента. Необходимо е прилагането на превантивни мерки и внимателно наблюдение в периода след хирургичното лечение.

Дихателните нарушения водят до невъзможност на белите дробове да изпълняват основните си функции: поемане на кислород от въздуха и пренасянето му до кръвния поток и отделяне на въглеродния двуокис от кръвта чрез въздуха, който се издишва. В резултат на това нивото на кислород в кръвта става опасно ниско и нивото на въглеродния диоксид става опасно високо.

Пациентите с особено висок риск от развитие на остра белодробна недостатъчност след торакална хирургическа намеса включват:

• пациенти с коронарно артериален байпас или процедури по главата и шията
• пациенти, реагирали неблагоприятно на конкретен анестетичен агент
• пациенти с преживяно увреждане на гръбначния мозък на високо равнище или с тежка травма на главата
• пациенти с хронични белодробни заболявания - астма или бронхит
• активни пушачи или с анамнеза за тютюнопушене
• пациенти с наднормено тегло

Недостигът на въздух е един от най-честите признаци на дихателна недостатъчност. Други симптоми са объркване и дезориентация, причинени от ниското ниво на кислород и високото ниво на въглероден диоксид в кръвта. Допълнителни симптоми на остра белодробна недостатъчност след торакална хирургическа намеса могат да включват цианоза, анормален сърдечен ритъм, главоболие и полусъзнателно състояние до кома.

Лечението на постоперативната остра дихателна недостатъчност започва с подаване на кислород. След това се осъществява лечение на основното заболяване. Ако дишането остане слабо след проведеното лечение, се преминава към включване на изкуствена вентилация за подпомагане на дишането. След като пациентът е достатъчно стабилизиран, процесът на възстановяване може да бъде допълнително подпомогнат чрез белодробна аспирация и поставяне на постурален дренаж за премахване на излишните течности от дихателните пътища и белите дробове. Назначават се също дихателни упражнения, с които се подпомага възвръщане на силите на дихателната мускулатура.