Абсцес на белия дроб с пневмония МКБ J85.1

Белодробният абсцес е ограничена гнойна инфекция в белия дроб, която протича с некроза на белодробния паренхим и формиране на кухина, изпълнена с гной и некротична тъкан.

Абсцес на белия дроб с пневмония възниква като усложнение на пневмония. Заболяването има бавна и коварна еволюция и обикновено се развива 3 седмици след началото на пневмонията. Пневмонията може да бъде причинена както от Грам(+), така и от Грам(-) бактерии. Представители на Грам(+) бактерии са стафилококи и пневмококи, а на Грам(-) - Klebsiella pneumoniae, Proteus, E.coli, Legionella pneumofila. Наблюдава се абсцедиране и при пневмонии с анаеробни причинители – Bacteroides fragilis, пептококи и други. Абсцес на белия дроб с пневмония се наблюдава по-често при хора с намалени защитни сили — първичен имунен дефицит, СПИН, болни от диабет или различни форми на рак.

Абсцесите могат да бъдат единични или множествени.

Клиничната картина на белодробния абсцес започва със силни бодежи и болки в гърдите, силен задух. Налице е силно изразен фебрилноинтоксикационен синдром. Лицето на болния е зачервено. Повечето болни съобщават за изпотяване и задух. В началото кашлицата е мъчителна с не обилна експекторация. При пробив на абсцесната кухина в бронх количеството на храчките силно нараства и може да достигне 1000 мл. Патогномоничен за абсцеса е т.нар. "вомик" — отделяне на гнойни храчки с "пълна уста". Тези храчки, оставени в прозрачен съд се разслояват като се образуват 3 слоя — пенест, воднист и гноен. Може да се наблюдават и кървави жилки в храчките.

Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата, физикалната находка, рентгенографията и резултатите от бронхоскопията и бронхографията. Физикално се установява притъпен перкуторен тон и бронхиално дишане. При по-голяма абсцесна кухина може да се наблюдава амфоричен звук. При аускултация се долавят средни и едри влажни хрипове, които са звънливи. Лабораторните изследвания установяват левкоцитоза с олевяване, ускорено СУЕ. Най-важни и с най-голяма информативна стойност за абсцеса на белия дроб са бронхоскопията и бронхографията, както и микробиологичните изследвания, които установяват конкретния причинител. Рентгенографията установява различни по размер и форма засенчвания на белодробния паренхим.

Усложненията при нелекуван абсцес на белия дроб с пневмония са много сериозни. При пробив на абсцесната кухина в плеврата се образува пиопневмоторакс, емпием. При хематогенна дисеминация на емболи от абсцеса, те могат да попаднат в мозъка, черния дроб и бъбреците. В резултат на абсцеса могат да се формират остатъчни кухини и пневмосклероза. Друго тежко усложнение е сепсисът.

Лечението е основно консервативно. Прилагат се антибиотици в зависимост от изолирания причинител и направената антибиограма. Ако се касае за Грам(+) причинител, се прилагат метицилин и цефалоспорини (Цефалотин, Цефамандол). При Грам(-) флора се прилагат уреидопеницилини (Мезлоцилин, Пиперацилин). При анаеробна флора — химиотерапевтици (Метронидазол). Назначават се също симптоматични и общоукрепващи средства.