Аневризма на други уточнени артерии МКБ I72.8

Към аневризма на други уточнени артерии може да причислим и аневризми на артериите в спланхниковата област. Те са необичайна, но много важна съдова патология, поради това че 20% от тях се проявяват клинично като спешни състояния - най-вече под формата на масивно кръвотечение в коремната кухина, което причинява хеморагичен шок, а в отделни случаи дори смърт от екссангвиниране в свободната коремна кухина. Най-често се срещат аневризмите на а.лиеналис (в 60% от случаите), следвани от аневризмите на а.хепатика (в 20%). Формата на такива аневризми е най-често торбовидна (тенденция към руптура), а големината рядко надминава 2 см.

Причините за поява на тези аневризми са различни - някои от тях са вродени, а други - придобити, с травматична или атеросклеротична етиология; за аневризмите на а.лиеналис се смята, че причина може да бъде и хроничният панкреатит.
В повечето случаи тези аневризми протичат асимптомно и само при бързо нарастване могат да предизвикат лека болезненост и/или дискомфорт. Предвид на това, че се намират в дълбочина и са малки по размер, те не могат да бъдат доловени с палпация, но наличието на систолен шум в епигастриума е важен симптом, насочващ опитния клиницист към възможна висцерална аневризма. Руптурата на такава аневризма, която настъпва в около 10% от случаите, е много опасна компликация, тъй като е съпроводена с много висока смъртност. При рентгеново изследване на абдомена висцералната аневризма може да се долови във вид на кръгово вкалцяване като "печат", но за точна диагноза е задължително да се използват дуплекс Доплер, КТА или дори конвенционална ангиография в две проекции.

За абсолютно индицирана за интервенция се смята всяка аневризма на други уточнени артерии в спланхниковата област, която е:

- малка, но симптоматична;

- асимптомна, но с размери над 2 см в диаметър;

- малка и асимптомна, но доказана при бременност.

Операцията при аневризма на а.лиеналис най-често се състои в лигирането и, докато реконструкция на артерията се счита за необходима при аневризми на трункус цьолиакус, а.мезентерика, а.реналис и а.хепатика. Ендоваскуларното лечение при някои от тези аневризми също има успех, но нерядко се последва от рецидиви.