Нарушение на вестибуларната функция, неуточнено МКБ H81.9

Вестибуларният апарат е основният анализатор, поддържащ равновесието на тялото и даващ информация на мозъчната кора за позата на тялото и главата в пространството. За запазване на равновесието и позата на човека основно значение имат три анализатора - вестибуларен, очен и мускулно-ставен.

Основните вестибуларни функции са:

• предаване информация на централната нервна система за действието на линейните и ъгловите ускорения
• координираща функция - информацията от вестибуларния апарат се координира и съчетава с тази от очната система

Чрез сложните връзки между вътрешното ухо, очите, мускулите и централната нервна система се осъществява пространствената ориентация. Всяко движение на главата и тялото в пространството и всяко отклонение от нормалното положение на тялото води до дразнене на вестибуларния анализатор.

Лабиринтът на вътрешното ухо изпраща информация до мозъчната кора за положението на тялото и главата, като благодарение на това се получава отговор за стабилизиране на равновесието чрез извършване на движение от мускулите. Адекватните физиологични дразнители на лабиринта са гравитацията, ъгловото и линейното ускорение.

Различни патологични процеси, увреждащи вътрешното ухо също водят до дразнение на единия или двата лабиринта. Тогава настъпилите вестибуларни реакции няма да бъдат вече в резултат на ускорението или гравитацията, а на болестно увреждане на вестибуларната функция.

В някои случаи тези процеси не могат да се докажат, но са налице симптомите от увреждане на вестибуларния апарат, тогава се касае за нарушение на вестибуларната функция, неуточнено.

Етиология

Най-често замайването се появява поради увреждане на вестибуларния апарат. Естеството на световъртеж и неговата тежест в такива случаи ще зависи от тежестта на нараняването, наличието на едностранни или двустранни увреждания и скоростта на развитие на патологичния процес. Най-поразителното е замайването, причинено от остро едностранно увреждане на вестибуларната система на периферно (вътрешно ухо, вестибуларен нерв) или централно (вестибуларни ядра и техните връзки с други части на централната нервна система) ниво.

По-трудно е да се диагностицира двустранно увреждане на вестибуларната система (например двустранна вестибулопатия поради излагане на ототоксични антибиотици) или заболявания, които причиняват бавно и постепенно увреждане на вестибуларния апарат (например шваном на вестибулокохлеарния нерв). В тези случаи, вместо ярко системно замайване, пациентите могат да получат повече или по-малко изразена нестабилност или някакъв дискомфорт в ситуации, изискващи особено добре координирана работа на вестибуларната система (например при движение на ескалатор, в открити пространства или в големи магазини). В началния стадий на заболяването или с леко увреждане на вестибуларната система нестабилността може да бъде много малка.

Въпреки огромното разнообразие от заболявания на вестибуларната система, повечето случаи се дължат само на няколко основни нозологии. Разстройството на вестибуларния баланс е свързано с увреждане на вътрешното ухо, често от инфекциозен характер. Неизлекуваният навреме отит на средното ухо може да доведе до последващи усложнения - трайна загуба на слуха и опасност от възпаление на менингите (менингит). Увреждането на централната част на вестибуларния анализатор обикновено се причинява от нарушена церебрална циркулация във вертебробазиларната система или вестибуларна мигрена.

Клинична картина

Болестното увреждане на вестибуларната функция се изразява със следните симптоми:

• нарушения на равновесието - залитане, усещане за нестабилност и загуба на равновесие, отклонение или падане към страната на здравото ухо
• координационни нарушения - симетрични отклонения на ръцете към страната на здравото ухо
• вегетативни прояви - гадене, повръщане и сърцебиене
• световъртеж - предметите започват да се "въртят" около пациента и той има усещането се "потъва" или се "издига"

За пациента е трудно да се ориентира в пространството и често е обезпокоен от шума в ухото, в който е локализиран патологичният процес.

Изброените симптоми обикновено се отбелязват от пациентите независимо. Някои други симптоми могат да бъдат определени само от лекар - например един от тях е хоризонтален нистагъм - неконтролирани движения на очите.

Други симптоми, които сигнализират за необходимостта от консултация с пациент със специалист:

• асиметрична нарушена координация на движенията на крайниците
• падане при загуба на равновесие само от едната страна
• нарушение на речта и мимиката

Диагноза

За да се определи степента на вертижните синдроми трябва да се направят следните изследвания:

• изследва се нистагъма - важно е да се определят неговите количествени белези - продължителност, честота, амплитуда, степен и качествените особености - посока и форма
• изследване на равновесието чрез статични и кинетични проби
• координационни тестове

За точно определяне на причините за дисфункция на баланса се предписва общо и биохимично изследване на кръвта, за да се изключи наличието на инфекциозна лезия. В същото време, в зависимост от симптомите, се прави рентгенография на черепа, електроенцефалография, ядрено-магнитен резонанс на главата, електромиография на крайниците и транкраниален доплер.

Диагнозата нарушение на вестибуларната функция, неуточнено се поставя, чрез резултатите от горепосочените изследвания и отхвърлянето на основните причини, водещи до уреждане на вестибуларната функция.

Лечение

Курсът на лечение на нарушение на вестибуларната функция, неуточнено се състои от три етапа: медикаментозна терапия, вестибуларна рехабилитация и в редки случаи хирургическа намеса.

Използването на лекарства е необходимо за облекчаване на пристъпите на световъртеж, гадене и повръщане. Положителен ефект се появява при употребата на вестибуларни супресанти и антиеметици. Но продължителността на приема на лекарствата не трябва да надвишава три дни, като се има предвид намаляването на вестибуларната компенсация при по-продължителна употреба.

Премахването на симптомите не означава изчезване на болестта. Ефективното лечение на вестибулопатия е възможно само при вестибуларна рехабилитация.

Вестибуларната рехабилитация е вид терапия от специфично естество, допринасяща за ускоряване на адаптацията към дисбаланса на вестибуларния апарат от различни патологии. Поради невропластичността на централната нервна система, постепенно вестибуларният апарат отново се научава да възприема несъответстващата информация, която преди това го е деактивирала.

Вестибуларната гимнастика се включва в лечението веднага щом пациентът се подобри на фона на лекарствата. Упражненията се избират от специалист индивидуално, в зависимост от състоянието на пациента. Целта е сетивно несъответствие с движения на очите, главата и торса. Упражненията доставят на изпълнителя голям дискомфорт в самото начало, но след известно време около 80% от пациентите усещат значително подобрение, а една трета от пациентите са в пълна ремисия.

Хирургично лечение на вестибулопатия е необходимо за съдови патологии, които причиняват персистиращ вазоспазъм. Резултат е подобрено кръвообращение в зоните на централната нервна система, отговорни за баланса и координацията.

Заглавно изображение: freepik.com