Други хронични гнойни отити на средното ухо МКБ H66.3

Хроничният гноен отит на средното ухо се характеризира с хронично възпаление на средното ухо и мастоидния израстък е включен в рубриката други хронични гнойни отити на средното ухо. Хроничният гноен среден отит е персистираща, гнойна перфорация на тимпаничната мембрана, с проводяща загуба на слуха с различна тежест. За да бъде класифициран гнойният отит като хроничен трябва продължителността на изтичането на секрет да бъде повече от шест седмици.

Епидемиология

Световното разпространение на хроничния гноен отит на средното ухо е от 65 до 330 милиона души, а 39 до 200 милиона (60%) имат клинично значимо увреждане на слуха. Холестеатомът може да бъде вроден (зад непокътната тимпанична мембрана) или придобит. Общата честота се оценява на около 9 на 100 000 души. Поне 95% от холестеатомите са придобити. Честотата е подобна при деца и възрастни.

Етиология

Хроничният гноен отит на средното ухо може да бъде резултат от остър отит на средното ухо, обструкция на евстахиевата тръба, механична травма, термични или химически изгаряния, взривни наранявания или ятрогенни причини (например след поставяне на тимпаностомична тръба). Освен това пациентите с краниофациални аномалии (например синдром на Даун, синдром на cri du chat, цепнатина на небцето, синдром на Shprintzen-Goldberg и DiGeorge) имат повишен риск.

Хроничният гноен отит на средното ухо може да се влоши след инфекция на горните дихателни пътища или когато вода попадне в средното ухо през перфорация на тимпаничната мембрана по време на къпане или плуване. Инфекциите често се причиняват от грам-отрицателни бацили или Staphylococcus aureus, което води до безболезнена, гнойна, понякога с неприятна миризма оторея. Постоянният хроничен гноен среден отит може да доведе до деструктивни промени в средното ухо (като некроза) или слухови полипи (гранулационна тъкан, пролабираща в ушния канал през перфорацията на тимпаничната мембрана). Слуховите полипи са сериозен признак, който почти неизменно предполага холестеатом.

Холестеатомът представлява растеж на епителни клетки, който се образува в средното ухо, мастоида или епитимпанума след хроничен гноен среден отит. Литичните ензими, като колагенази, произведени от холестеатома, могат да унищожат съседни кости и меки тъкани. Холестеатомът също е гнездо за инфекция. Може да се развие гноен лабиринтит, лицева парализа или вътремозъчен абсцес.

Клинична картина

Хроничният гноен отит на средното ухо обикновено се проявява с кондуктивна загуба на слуха и оторея. Болката е необичайна, освен ако не се появи асоцииран остеит на темпоралната кост.

Обикновено пациентите с хроничен гноен среден отит представят следните оплаквания:

• периодично или постоянно нагнояване от ухото
• загуба на слуха
• повтаряща се болка в ухото
• усещането за шум в ухото
• виене на свят

Въпреки това, в някои случаи тези симптоми могат да отсъстват или да са леки. Причините за обостряне на процеса могат да бъдат настинка, навлизане на вода в ухото, банална хрема, заболявания на носа и назофаринкса.

При появата на треска, световъртеж и оталгия трябва незабавно да се изключат вътречерепни усложнения. Загубата на слуха е често срещана в засегнатото ухо. Цветът на секрета, който изтича обикновено е белезникаво - жълтеникав. Хроничният гноен отит на средното ухо се среща често при деца.

Диференциална диагноза трябва да бъде направена със следните състояния:

• външен отит (възпаление, екзема канал, без перфорация)
• чуждо тяло е ухото
• холестеатома
• грануломатоза на Вегенер
• туморно новообразувание

Диагноза

Диагнозата на други хронични гнойни отити на средното ухо обикновено е клинична. След изследване на оплакванията на пациента се извършва отоскопия - изследване на тимпаничната мембрана. За по-подробно изследване се използват микроскопски и ендоскопски техники.
Когато се подозира холестеатом или други усложнения (както при фебрилен пациент или при световъртеж или оталгия), се прави компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс. Тези изследвания могат да разкрият интратемпорални или интракраниални процеси (например, лабиринтит, костна или темпорална ерозия, абсцеси). Ако пациентите имат персистираща или рецидивираща гранулационна тъкан, трябва да се направят биопсии, за да се изключи рецидивираща неоплазма.

Лечение

Лечението на хроничен гноен отит на средното ухо започва с консервативна терапия. Основната цел на този етап е да се потисне напълно възпалителния процес в тимпаничната кухина, за което се предписват антибактериални капки за уши и противовъзпалителна терапия.

След отстраняване на възпалението се планира хирургична интервенция, насочена към пластична хирургия на тимпаничната мембрана. Тимпанопластиката е показана за пациенти с хронична перфорация на централната тимпанична мембрана. Нарушена костна верига може да бъде възстановена и по време на тимпанопластика.

Холестеатомите трябва да бъдат отстранени хирургично. Тъй като рецидивът е често срещан, реконструкцията на средното ухо обикновено се отлага, докато операция с помощта на отворен хирургичен подход или отоскоп с малък диаметър, не бъде направена 6 до 8 месеца по-късно.

Заглавно изображение: freepik.com