Други хронични негнойни възпаления на средното ухо МКБ H65.4

Други хронични негнойни възпаления на средното ухо са другите отити на средното ухо, при които причината за възпалението не е инфекциозен агент - бактерия, вирус или гъби. Към тази рубрика спадат алергично, ексудативно, негнойно, серомуцинозно хронично възпаление на средното ухо и хронично възпаление на средното ухо с излив (негноен).

Това са отити на средното ухо, при които в кухината на средното ухо въздуха се замества с течност - алергичните, ексудативните, серомуцинозните и други отити. Хронични са, защото наличието на тази течност е продължително време повече от 6-12 седмици и симптомите на намаляване на слуха и лека болка продължават да са на лице също по-дълго, в сравнение с острия отит.

Епидемиология

Хроничен отит на средното ухо е терминът, използван за описване на различни признаци, симптоми и физически находки, които са резултат от дългосрочното увреждане на средното ухо от възпаление. Тази патология е изключително често срещана в отоларингологията и представлява до 30% от случаите на всички ушно-носно-гърлени заболявания. В допълнение, средният отит често е съпътстващо заболяване и се присъединява към други патологии на ушите - като правило това се случва в 30% от случаите.

И децата, и възрастните са податливи на болестта, но бебетата страдат по-често от отит на средното ухо, което се дължи на особеностите на структурата на средното ухо в детска възраст. Що се отнася до мъжете и жените, те страдат от отит на средното ухо със същата честота. Последните статистически данни показват, че има повишена честота на хроничен среден отит сред възрастното население и рецидиви при деца. До 62% от бебетата страдат от остър отит на средното ухо през първата година от живота.

Етиология

Причините за други хронични негнойни възпаления на средното ухо са разнообразни. Най-честата причина е нарушена функция на евстахиевата тръба. Децата са по-предразположени към инфекции на средното ухо. Поради това те също са по-склонни да развият хроничен отит на средното ухо. Смята се, че няколко фактора водят до повишен риск от отит на средното ухо, включително:

• генетична предразположеност
• наличието на синдром на Даун
• развитие на първични имунодефицити
• краниофациални аномалии
• недиагностицирани алергии
• необичайно големи аденоиди
• излагане на цигарен дим
• посещаемост на детски ясли и градини

Травмата на тъпанчето е друг фактор, който предразполага развитието на болестта. В този случай патологични бактерии и вируси могат да проникнат в тялото от външната среда в ушната кухина.

Доброкачествените тумори на фаринкса, като фиброма, ангиома, неврома, са потенциални фактори, които могат да доведат до развитие на отит на средното ухо.

Намаляването на общия имунитет също води до факта, че може да възникне възпалителен процес в средното ухо.

Обща хипотермия на тялото, продължителен престой във влажен климат с внезапни промени в налягането може да провокира началото на заболяването.

Като вторична патология, средният отит на средното ухо може да се появи на фона на много заболявания, по-специално, менингит, тонзилит, скарлатина, грип, морбили и други заболявания водят до него.

Последните данни показват, че алергиите могат да предизвикат развитието на отит на средното ухо. Алергичните отити се причиняват от различни алергени (агенти, които водят до алергична реакция). Алергени могат да бъдат домашен прах, полени, животински косми, цигарен дим. В такава среда, пълна с алергени за дадения човек се развива и алергичен отит. Той може да бъде проявен в комбинация с алергичен конюнктивит или алергичен ринит.

Клинична картина

Клиничната картина при други хронични негнойни възпаления на средното ухо може да датира от години без симптоми или само с лека загуба на слуха. Възможно е да има леки болки в ушите или дискомфорт.

Симптомите, които могат да бъдат признак за по-сериозно състояние и които изискват незабавно внимание, включват:

• силна болка
• замаяност
• парализа на лицевия нерв (лицева слабост)
• оток, болезненост и зачервяване зад ухото, което може да означава разпространение на инфекция в мастоидната кост (мастоидит)
• треска
• главоболие

В някои случаи при алергичен отит на средното ухо картината се допълва с екзема на външния слухов канал и съответно с постоянен сърбеж. Алергичният отит поради летаргия и ниска тежест на симптомите е опасен, защото при липса на навременно лечение пациентите рискуват да загубят слуха си или да придобият автофония - специален слухов дефект, състоящ се в засилено възприятие на собствения си глас.

Диагноза

Диагнозата на други хронични негнойни възпаления на средното ухо се основава на оплаквания на пациента и снемането на щателна анамнеза за заболяването. Задължително това се допълва от отоскопия, при която се използва специален инструмент, чрез който лекарят изследва тимпаничната мембрана. В същото време се определя нейната цялост, цвят, наличие на ретракция или подуване, а при наличие на отделяне от ухото и техния характер.

В зависимост от индивидуалната ситуация, допълнителните тестове ще включват тест на слуха, тимпанометрия (тест, който измерва налягането в средното ухо), компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

За да се оцени адекватно състоянието на костните структури, стандартните изследвания често не са достатъчни и се изисква рентгеново изследване.

Лечение

Лечението зависи от стадия на заболяването. Първоначално усилията за овладяване на причините за обструкция на евстахиевата тръба, като алергии или други инфекциозни проблеми на главата и шията, могат да предотвратят прогресирането на хроничния отит на средното ухо. Неусложнена хронично ушно възпаление се лекува с антибиотици, стероиди и/или поставяне на вентилационни тръби. Много деца с хронични или рецидивиращи се ушни инфекции имат вентилационни тръби, поставени в тъпанчевата мембрана, за да позволят нормален обмен на въздух в средното ухо, докато евстахиевата тръба "узрее".

След като болестта прогресира до степен на значително увреждане на тъпанчевата мембрана, е необходимо по-интензивно лечение.

Заглавно изображение: freepik.com