Слепота и намалено зрение МКБ H54

Увреждането на зрителната система води до една от най-тежките инвалидизации на човека- слепота. До края на 19 век най-честите причини за слепота са били трахомата, гонореята, едрата шарка, луесът и туберкулозата. Напоследък в икономически развитите страни най-честата причина за слепота са съдовите заболявания. Освен съдовите заболявания, чести причини за настъпване на слепота са и възпалителните заболявания на очите, глаукомата, конгениталните малформации, очният травматизъм, атрофиите на зрителния нерв, тапеторетинните дегенерации, отлепването на ретината и злокачествената миопия. Слепота и намалено зрение могат да имат инвалидизиращи последствия за организма.

Ако обединим конгениталните малформации с тапеторетинните дегенерации в една обща група на вродено-наследствена очна патология, става ясно, че тя излиза на едно от първите места като причина за слепота. Този факт се обяснява, от една страна, с успехите при лечението на останалите заболявания, и от друга страна, с трудната лечимост на вродените заболявания. Освен това не е извършавана съответна профилактика- медико-генетична предбрачна консултация. Значението на пред- и следбрачната генетична консултация се засилва, като се има предвид, че сега обикновено слепите деца и възрастните учат, работят и живеят заедно в съответните училища и предприятия и лесно имат възможност да създават брачни двойки. От всички слепи 13 % са сляпородени

Различаваме следните видове слепота:

1. Абсолютна- липса на светлоусещане.

2.Практическа- зрителната острота е от перцепция за светлина, до броене на пръсти на 1.5 м пред окото; зрителната острота е 0.03.

Тези два вида слепота съставят контингента на І-ва група инвалидност по зрението. ІІ-та група инвалидност по зрение са слабозрящите със зрителна острота от 0.04 до 0.08. трета група инвалидност по зрение обхваща лица със зрителна острота от 0.09 до 0.6 на по-доброто око или с едноочна слепота.

3.Педагогическа слепота- обхваща лица със зрение от 0 до 0.2. тези лица се нуждаят от специално обучение.

4.Трудова слепота- зрителна острота от 0.04-0.2.

5.Професионална слепота- при много професии, даже когато зрителната острота е над 0.3, професионалните задължения са затруднени (машинисти, летци, шофьори, трактористи) и др. Дори състояние като цветната слепота и хетерофориите могат да се обозначат като професионална слепота.

В зависимост от това дали зрението може да се възстанови, различаваме обратима и необратима слепота, а според прогнозата бива стационарна и прогресираща. Освен това слепотата бива едноочна и двуочна. Едноочната слепота е много по-честа от двуочната. Напоследък все повече като причина за слепотата се сочат съдовите заболявания на зрителния анализатор, най-вече за сметка на диабетната ретинопатия, чийто относителен дял непрекъснато расте.

Рехабилитация: Рехабилитацията включва всички мероприятия за битово, педагогическо, професионално, медицинско и социално възстановяване на инвалидите по зрение.

Рехабилитацията бива:

 - елементарна: включва обучението на слепия за усвояване на най-елементарни лични, домакински и битови навици,

 - педагогическа: включва обучаване за четене и писане, използване на говореща книга, увеличаване на образите с оптични средства,

 - професионална: включва професионално ориентиране, преориентиране и трудоустрояване,

 - медицинска: всички консервативни, физиотерапевтични и оперативни лечебни средства за запазване и възстановяване на зрението,

 - оптична: използване на специални корекционни оптични средства.

С помощта на всички тези мероприятия се осъществява крайната цел- социално вграждане на индивида в обществото.