Хориоретинални нарушения при болести, класифицирани другаде МКБ H32*

Към хориоретинални нарушения при болести, класифицирани другаде спадат туберкулозен увеит, токсоплазмозен увеит, сифилитичен увеит и други.

Напоследък, туберкулозен увеит се среща много често. Рядко се развива в хода на активна туберкулоза. В тези случаи се наблюдава дисеминиран грануломатозен увеит с множество възли, разсеяни по цялата увея, които са в еднакъв стадий на развитие. Засягат се и двете очи. При правилно туберкулостатично лечение огнищата цикатризират. Може да се развие и дисеминиран туберкулозен хориоретинит, при който възпалителните огнища да са с различна давност на развитие или солитарен туберкул на хориоидеята. Много по-често туберкулозни увеити се получават след стихване на активна белодробна или извънбелофробна туберкулоза, когато специфичният имунитет е отслабнал, а увеята е вече сенсибилизирана и вероятно предварително инфектирана. Заболяването се лекува с туберкулостатици.

Понастоящем у нас, сифилитичен увеит е голяма рядкост. При вроден сифилис се развива хориоретинит тип „сол и пипер”. Очното дъно на новороденото или детето е осеяно с точковидни бели и черни огнища. Хориоретинитът може да се съчетава с паренхиматозен кератит, глухота и бъчвовидни зъби- т.нар. Хъчинсънова триада. При придобитият сифилис, предната и задната увея може да се засегне във всеки стадий на заболяването. Развива се огнищен или дифузен увеит, след който остават силно пигментирани огнища. Може да се развие васкулит на ретинните съдове. През третия период се наблюдават и луетични гуми, произхождащи от хориоретината, които при луеса имат вид на ограничени сивобелезникави надигания. Заболяването добре се повлиява от антибиотично лечение. Прилагат се антибиотици от групата на пеницилините.

Токсоплазмозата е широко разпространена зооноза, предизвикана от Toxoplasma gondii. Ако инфектирането на плода е осъществено по време на органогенезата, могат да се развият хидроцефалия, микрофталмия и сърдечни пороци. В по-късен период на интраутеринното развитие може да се причини менингоенцефалит, централен хориоретинит и органни увреждания. Понякога след раждането не се откриват остри възпалителни явления в хориоретината на новороденото. В отделни случаи децата се раждат с характерните стари огнища в очните дъна. Най-често са клинично здрави и едва през първото или второто десетилетие от живота си развиват ретинохориоидит. Огнищата се развиват от инкистирани паразити, които по-късно се активират. Огнищата протичат с оскъдна ексудативна реакция. Разполагат се в задния полюс на очното дъно. Огнищата могат да рецидивират, като новите огнища са на ръба на старите или в съседство с тях. Старите огнища имат твърде характерен вид: атрофичен белезникав център и много груби пигментни струпвания по ръба, където остават витални инкистирани токсоплазми. Лечението на заболяването се осъществява чрез прилагане на противопаразитни препарати, които се комбинират с антибиотици от групата на тетрациклините и сулфонамидите. Понякога се използва аргон-лазерна коагулация по ръба на огнището, където се предполага, че има инкапсулирани паразити.

Лечението на хориоретинални нарушения при болести, класифицирани другаде, се състои главно в лечение на основнотот заболяване, отговорно за възникване на нарушенията.