Вяла тетраплегия МКБ G82.3

Вяла тетраплегия е частична или пълна загуба на сензорната и двигателната функция и в четирите крайника на тялото. Налице е мускулна слабост и нарушен мускулен тонус.

Състоянието може да бъде резултат на заболявания и травми на главния мозък, гръбначния мозък, периферната нервна система, невромускулни заболявания или редки вродени мускулни заболявания.

Клиничната картина се характеризира както с нарушена функция на крайниците, така и на вътрешните органи. Пациентите с вяла тетраплегия имат загуба на волевите движения. Мускулите отслабват и атрофират. Може да се наблюдава загуба на контрола на червата и пикочния мехур, сексуална дисфункция, проблеми с храносмилането, дишането и други автономни функции. Освен това е нарушен усета в засегнатите райони. Това може да се прояви като изтръпване, намалена чувствителност или болка. Тежестта на симптомите зависи както от нивото на увреждане на гръбначния мозък, така и от степента на увреждането.

Например, ако нараняването е на ниво С1 (първи шиен прешлен в основата на черепа), вероятно ще има загуба на функцията от врата надолу. Травма на ниво C7 се характеризира с нарушена функция от гърдите надолу, но все още е запазена голяма част от функцията ръцете.

Степента на травмата също е важна. Пълното прекъсване на гръбначния мозък ще доведе до пълна загуба на функцията от съответния прешлен надолу. Частичното прекъсване или само натъртване на гръбначния мозък води до различна степен на нарушена функция и парализа.

Дефицитът на крайниците може да не е еднакъв от двете страни на тялото. Лявата или дясната страна може да бъде по-засегната, в зависимост от мястото на увреждането на гръбначния мозък. Освен това в някои случаи може да има загуба на движение на ръцете, при запазени движения в пръстите.

Тъй като пациентите често са неподвижни, може да възникнат някои усложнения като декубитални рани, остеопороза, фрактури, дихателни усложнения и инфекции, дълбока венозна тромбоза и сърдечно-съдови проблеми.

Диагнозата често се поставя лесно, тъй като загубата на мускулната функция е очевидна. За уточняване на състоянието на вътрешните органи често се налага използването на рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и др. При травма на гръбначния мозък се прави миелография. Електромиографията се използва за измерване на електрическата активност в мускулите.

Лечението на вяла тетраплегия зависи от причината за парализата и може да включва симптоматични средства, антибиотици, дългосрочна рехабилитация, както и операция. Парализата на крайниците много често е нелечима. В тези случаи грижата за пациента включва осигуряване на оптимален начин на живот и независимост, чрез различни приспособления - инвалидна количка, мобилни скутери, тиранти и други устройства.