Вяла параплегия МКБ G82.0

Параплегията представлява парализа на двата горни или двата долни крайника.

Вяла параплегия се установява при множествена склероза, детска церебрална парализа, след травми, туморни заболявания, интоксикации, вирусни инфекции др. състояния, при които настъпват увреди на периферния двигателен неврон.

Състоянието се характеризира с изключителна слабост на мускулите и загуба на мускулен тонус.

Основен патогенетичен механизъм за възникване на парализа на мускулатурата на крайниците е увредата на кортикомускулния път, при което мускулната сила изчезва.

Вяла параплегия настъпва при увреда на периферния двигателния неврон на предните рога на гръбначния мозък, ядрата на черепно-мозъчните нерви, предните коренчета, плексусите и нервните стволове.

Клиничната картина зависи от причината за състоянието. Основните симптоми на вялата параплегия включват:

• парализа
• загуба на рефлексите
• отпуснатост
• атрофия
• вазомоторни смущения
• сензорни нарушения

Настъпва атрофия на мускулите (силно намаляване обема на мускула и мускулната сила до пълна липса), липса на волеви движения, отпускане на крайниците (поради липса на мускулен тонус), пълна липса на рефлекси. Може да се наблюдават фасцикулерни и фибрилерни потрепвания на мускулните групи (при дразнене на мускула - щипене, осъществяване на пасивни двигателни действия), но това не означава, че пациентът ще проходи, а по-скоро е белег за влошаване на прогнозата. При вялата параплегия настъпва пълна липса на активни волеви движения на двата долни или двата горни крайника.

За поставяне на диагнозата важно значение има анамнезата и подробния неврологичен статус. Може да се приложат и други методи за изследване като електромиография (метод за изследване на нервно-мускулната проводимост), компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и др.

Лечението на вяла параплегия е комплексно и е насочено към основното заболяване. Извършва се съвместно от невролог и физиотерапевт. Назначават се симптоматични средства - мускулни релаксанти, антиконвулсанти, витамини от група В. Важно място в лечението имат лечебната физкултура и физиотерапевтичните процедури. При необходимост се провежда и оперативно лечение - при тумори, травми и др.