Синдром на задната мозъчна артерия (I66.2ї) МКБ G46.2

Синдром на задната мозъчна артерия представлява остро нарушение на мозъчното кръвообръщение, възникнало поради оклузия на задната мозъчна артерия, при което кръвоснабдяването в съответната зона е ограничено. Това води до понижена функция в тилния дял на мозъка.

Подробна информация за оклузия и стеноза на задната мозъчна артерия можете да прочетете тук:

• мкб I66.2 - Оклузия и стеноза на задна церебрална артерия

В зависимост от местоположението и степента на оклузията, признаците и симптомите могат да варират.

Етиологията на синдрома на задната мозъчна артерия е многофакторна:

• атеросклероза
• хипертония
• тромбоза
• емболия
• сърдечни заболявания, свързани с ритъмни и проводни нарушения
• кръвни заболявания, водещи до повишен вискозитет на кръвта
• васкулити

Рискови фактори за развитието на този вид мозъчно нарушение са захарен диабет тип 1 и 2, тютюнопушене, хиперхолестеролемия, злоупотреба с алкохол, прием на перорални контрацептиви, бременност и др.

При запушване на проксималната част на a. cerebri posterior възникват леки, незначителни дефицити. Обратно, при запушване на дисталната част на артерията възникват сериозни усложнения - зрителни нарушения - агнозия, просопагнозия, корова слепота, квадрантна хемианопсия (нарушаване на 1/4 от зрителното поле), както и хомонимна хемианопсия (нарушава се 1/2 от зрителното поле). Наблюдава се алтерниращ синдром на Вебер - контралатерална хемипареза (пареза на противоположния крайник) и ипсилатерална парализа на n. ocolomotorius (от страната на увредата се установява конвергентен страбизъм - едната очна ябълка се отклонява към носа, при което не се кръстосват зрителните оси върху фиксирания предмет).

Диагнозата на синдром на задната мозъчна артерия се поставя сравнително лесно с помощта на лабораторните изследвания и някои образни изследвания като скенер, ангиография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс. При необходимост може да се направи ЕКГ и ехокардиография.

Лечението може да бъде консервативно (фибринолиза) или инвазивно. Изборът на метод на лечение зависи от тежестта на случая и причината за възникване на заболяването.