Друг уточнен епилептичен статус МКБ G41.8

Друг уточнен епилептичен статус е спешно медицинско състояние, свързано със значителна заболеваемост и смъртност.

Епилептичният статус се определя като продължителен припадък, който трае повече от 30 минути или два или повече пристъпа без пълно възстановяване на съзнанието между тях. Смята се, обаче, че всеки припадък, който продължава повече от 5 минути трябва да се третира като епилептичен статус.

По време на епилептичен статус много често пациентът е с нарушено съзнание. Състоянието е изключително сериозно и изисква своевременно и адекватно лечение. В противен случай може да завърши със смърт.

Усложненията, които биха могли да възникнат включват дисфункция на сърцето или белите дробове, метаболитни промени, рабдомиолиза, повишаване на телесната температура и в крайна сметка необратимо увреждане на мозъка.

Епилептичният статус може да бъде класифициран като конвулсивен или неконвулсивен.

Конвулсивният епилептичен статус протича по-тежко и е по-вероятно да доведе до дългосрочни увреждания. Конвулсиите могат да включват резки движения, издаване на различни звуци, изтичане на слюнка от устата и бързи движения на очните ябълки.

Неконвулсивният епилептичен статус протича с обърканост и промяна в поведението. Промяната на съзнанието може да бъде толкова дискретна, че състоянието да остане неразпознато.

Симптомите при друг уточнен епилептичен статус включват: мускулни спазми, падане, обърканост, изпускане на тазовите резервоари, стиснати зъби, неправилно дишане, необичайно поведение, затруднен говор.

Епилептичният статус може да засегне всяка възрастова група. Факторите, които могат да предизвикат епилептичен статус включват:

• системни инфекции
• фебрилни състояния
• травма на главата
• инсулт
• някои видове рак
• внезапното спиране на антиконвулсивни лекарства
• внезапното спиране на алкохол или наркотици
• метаболитни нарушения (ниско съдържание на натрий, калций, ниска или висока кръвна захар)
• ниска концентрация на антиепилептично лекарство в кръвта

Диагнозата се поставя на базата на анамнезата и физикалното изследване. Може да се направи също електроенцефалограма за измерване на електрическата активност на мозъка. За да се изключи инфекция се прави лумбална пункция. За да се изключи органично заболяване на мозъка може да се направи компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

При лечението на друг уточнен епилептичен статус на първо място трябва да се установи дали дихателните пътища са проходими и да се възстанови загубата на телесни течности. Използват се някои медикаменти, с цел да се овладеят пристъпите. Най-предпочитани са бензодиазепините, които включват диазепам, лоразепам, мидазолам. Лоразепам се използва често, поради бързото си действие. В случай, че медикамента се окаже неефективен, могат да се използват други антиепилептични лекарства като фенитоин, фенобарбитал, фосфенитоин.