Екстрадурален и субдурален абсцес, неуточнен МКБ G06.2

Екстрадурален абсцес е състояние, което се характеризира със събиране на гнойна колекция между черепните кости и твърдата мозъчна обвивка или между твърдата мозъчна обвивка и костите на гръбначния стълб.

Субдурален абсцес е натрупване на гнойна колекция между твърдата мозъчна обвивка и арахноидеата.

Етиологията на екстрадурален и субдурален абсцес, неуточнен най-често е свързана с усложнение на хроничните отити и синузити, мастоидит, черепно-мозъчни травми. Инфекцията се пренася обикновено по съседство и по-рядко чрез хематогенно дисеминиране. Най-честите причинители са стафилококи, Клебсиела (Klebsiella pneumoniae), стрептококи група B, Листерия моноцитогенес (Listeria monocytogenes). Предразположени са предимно малки деца и възрастни пациенти с отслабена имунна защита.

Патоанатомично се открива зачервена, задебелена и инфилтрирана твърда мозъчна обвивка. Първоначално се забелязват фибринови налепи, а по-късно се образуват и гранулации. Като механизъм на организма за ограничаване на инфекцията, е образуването на сраствания (адхезии) между твърдата мозъчна обвивка и подлежащите кости, което пречи на инфекцията да се разпространи.

Клиниката на екстрадурален и субдурален абсцес, неуточнен е неспецифична - началото обикновено е дискретно, на фона на хроничен възпалителен процес, се добавя картината на персистиращ фебрилитет, общоинфекциозен синдром с неразположение, намален апетит, циркулаторни смущения. Болните съобщават за нарушения в говора, затруднени до липсващи движения на крайниците (хемипарализи или парези), може да има фокални или генерализирани гърчови епизоди. Пациентите често съобщават за предхождащ синузит или отит със задълбочаваща се пулсираща болка в ухото или в главата, с изтичане на гной и оточност в клепачите или в областта зад ухото.

От физикалното изследване се установяват признаци на менингизъм или менингорадикулерно дразнене - вратна ригидност, отпадна симптоматика - парези или парализи на крайниците, данни за лезия на черепно-мозъчни нерви - затруднено виждане, затруднен говор, нарушения в съзнанието, оточно лице особено в областта под клепачите, оточна и болезнена задушна област.

Диагнозата на екстрадурален и субдуралния абсцес обикновено е трудна, поради неспецифичната в началото на заболяването клиника. От анамнезата има данни за силно, упорито едностранно главоболие, съпътстващ хроничен отит с пулсираща болка и изтичане на гнойна течност от ухото. Необходима е рентгенография на черепа, компютърна томография за по-точна локализация на абсцеса, както и лумбална пункция с изследване на ликвора за налични възпалителни промени с микробиологична посявка.

Диференциална диагноза се прави с остър дисеминиран енцефаломиелит, мозъчен инсулт, клъстерно главоболие, епилепсия, вътремозъчен абсцес, псевдотумор и други.

Лечението е предимно оперативно. Обикновено се прилага широк дренаж и се назначават високи дози комбинации от антибиотици.

Усложненията на екстрадурален и субдурален абсцес, неуточнен са редки - като най-тежко усложнение се смята дисеминирането (разпространението) на инфекцията със засягане на мозъчната тъкан и развитие на енцефаломиелит. Нерядко се наблюдават остатъчни явления като траен неврологичен дефицит.

Прогнозата на заболяването е сериозна, смъртността варира. От значение за изхода на заболяването са общото състояние на пациента, проведената терапия, вида на причинителя.