Атипичен аутизъм МКБ F84.1

Атипичният аутизъм представлява вид генерализирано разстройство в развитието, което се различава от аутизма или по началото на заболяването, или по това, че не са изпълнени всичките три диагностични изисквания. Така, абнормалното и/или увредено развитие, може да се прояви за първи път чак след 3 годишна възраст, и/или липсват достатъчно демонстративни абнормалности в една или две от трите области на психопатологията, необходими за диагнозата на аутизма (а именно, социалните взаимоотношения, комуникацията, и ограниченото стереотипно повтарящо се поведение) въпреки характерните абнормалности в другите области.

Към атипичен аутизъм спадат атипична детска психоза и умствено изоставане с аутистични черти. Тази атипичност възниква най-често при индивиди с тежко умствено изоставане, чието много ниско ниво на функциониране не оставя възможност за изява на специфичните отклонения в поведението, необходими за диагнозата на аутизма.

Често се среща при индивиди с тежко специфично разстройство в развитието на рецептивната реч, някои от които показват социални, емоционални и/или поведенчески симптоми, припокриващи се с признаците от този кръг. Следователно атипичния аутизъм представлява съвсем отделно от аутизма състояние.

Атипичният аутизъм не се лекува медикаментозно. Прилагането на халоперидол повлиява поведението, потиска възбудата и хиперактивността при децата.