Последици от прехранване

от 16 юли 2013г., обновено на 08 дек 2022г.

Последиците от прехранване могат да бъдат много сериозни.

Редовното прехранване е основната причина за нарушаването на енергийния баланс, особено при:

Консумация на продукти богати на мазнини и въглехидрати, с каквито изобилства пазарът днес.
Друга причина е еднократният прием на храна - вечер, късно след работа.

Консумацията на повече захар - подсладени храни и напитки - предизвиква покачване на глюкозата в кръвта и усилено отделяне на хормона инсулин. Увеличава се синтезът на мазнини и се повишава нивото им в кръвта. Намалява поносимостта към захари и детето е застрашено от захарен диабет. Доказано е, че кърмачетата приемат до 25% повече храна, когато към нея е добавена захар. У тях се създава привикване и трайно предпочитание към сладки храни, което е предпоставка за системно прехранване и затлъстяване. От друга страна, захарта благоприятства развитието в устната кухина на микроорганизми, които разграждат зъбния емайл и предизвикват зъбен кариес.

При консумация на повече белтъчни храни(млечни продукти, месо, яйца), а на малко растителни храни, съществува риск от прехранване с белтъци, което също има неблагоприятен ефект върху организма. Детето расте по-бързо, организмът му не само съзрява, но и остарява по-бързо. Устойчивостта към инфекции намалява както при недостиг, така и при системно претоварване с белтъци.

Увеличената консумация на мазнини (масло, тлъсти меса, пържени храни, мазни ястия и десерти) също е условие за прехранване и затлъстяване на детето. Мазнините доставят много енергия, водят до засищане на детето и отказ от зеленчукови, зърнени и други храни, доставящи повече витамини, минерали и баластни вещества, които предпазват от запек, атеросклероза, рак на дебелото черво и други хронични заболявания в по-късна възраст.

Консумацията на солени храни води до задръжка на повече натрий и вода в тъканите и предразполага към повишено кръвно налягане. Създава се привикване, с предпочитание към солените храни, което се запазва за цял живот. Затова към бебешките храни не бива да се добавя сол!

Последиците от прехранване в ранна детска възраст се изразяват предимно във възникване на затлъстяване. Наднорменото тегло при децата е свързано с трайно затлъстяване. Затлъстяването в ранна детска възраст е предпоставка за възникването на редица сериозни заболявания в по-късна възраст:

атеросклероза;
сърдечен инфаркт;
захарен диабет;
повишено кръвно налягане.

Това произхожда от факта, че в ранна детска възраст се увеличава броят на адипоцитите, който в последствие няма как да бъде намален. При възрастните натрупването на излишна мастна тъкан е резултат от „уголемяването” на наличните, но не и увеличаване броя на мастните клетки.

Затлъстяването се съпътства от промени в обмяната на мазнинитеите и въглехидратите, което може да доведе до трайни последици. Настъпва 4-5-кратно увеличение на мастните клетки, което се запазва за цял живот. В страни, в които децата се прехранват и консумират повече животински мазнини и захар, се откриват начални атеросклеротични промени в кръвоносните съдове още на 3-4-годишна възраст, докато при останалите – едва към 20-годишна възраст.

Затлъстяването може да доведе до различни усложнения.

Всяка майка се радва, когато детето си похапва, а не е злоядо. От векове у нас е залегнало убеждението, че малчуганът трябва добре да е нахранен, и дори натъпкан. Даже и на детенцето хич да не му се яде на момента, мама го тъпче, докато не му се пръсне коремчето.

Вярно е, че в ранна възраст децата трябва да са сити, защото иначе имунната им система отслабва. Но има граници и норми, които трябва да се спазват, и ако бебето се прехранва, на по-късен етап от живота това може се окаже пагубно за здравето.

Последиците от затлъстяването са толкова жестоки, че някои от тях могат да имат летален изход за вашето дете, ако не вземете мерки навреме. Прехранването на бебето след време може да се отрази на здравето му, особено ако прекалявате със захарта. Така можете да докарате диабет на детето си и да го направите инсулинозависимо още от ранна детска възраст. А както знаем, диабетът е бичът на века, той не е лечим, а последиците от него са фатални.

Ако пък прекалявате с белтъчините и храните прекомерно малчугана с мляко, яйца и пр., след време има голяма вероятност детето да развие подагра.

Същото се отнася и за мазнините. Макар, че те снабдяват децата с много енергия и бързо ги засищат, прекаляването с мазните продукти води до атеросклероза след години. Атеросклерозата е най-масовият убиец на съвременния човек. В България сърдечносъдовите заболявания са най-често срещаните и причина Номер 1 за високата смъртност. Това се случва именно защото децата още от ранна възраст се прехранват.

Затова майките сами трябва да въведат хранителен режим в менюто на детето си веднага щом видят, че страда от наднормено тегло.Неслучайно, слабите хора са по-здрави и живеят по-дълго. Последиците от прехранване могат да доведат до засягане на:

Сърдечносъдова система – артериална хипертония; исхемична болест на сърцето с опасност от миокарден инфаркт, атеросклеротични изменения в мозъчните съдове с опасност за мозъчен инсулт; разширени вени, тромбофлебити.
Метаболитни изменения – дислипидемия - с високи триглицериди и LDL- и нисък HDL – холестерол. Резистентност на тъкани спрямо инсулина и нарушен въглехидратен толеранс до диабет втори тип.
Мастна инфилтрация на черния дроб – стеатоза (дори пациентът да не злоупотребява с алкохол, което е най-честата причина). Обезитетът обикновено се съпровожда и от подходящ терен за образуване на жлъчни камъни.
Не малка е ролята на затлъстяването при злокачествени заболявания. Доказана е връзката с рака на дебелото черво и ректума, и хранопровода. Натрупват се данни, че обезитетът повишава риска от постменопаузален рак на гърдата, във връзка с персистиращото високо ниво на естрогени (в мастната тъкан се осъществява етап от техния метаболизъм). Поради същата причина е повишен и риска от рак на ендометриума – лигавицата на матката. Хроничната холелитиаза е рисков фактор за развитие на рак на жлъчните пътища.
Във връзка с повишеното тегло се повишава и налягането върху ставите, а това предразполага към остеоартроза.
Опасно усложнение е сънната апнея – при затлъстяване тя се дължи на запушване на дихателните пътища по време на сън, прекъсвайки дишането за кратки периоди от време. Това води до често събуждане през нощта, влошаване качеството на съня и сънливост през деня.
Picwick – синдромът (затлъстяване зачервяване на лицето, нарушение в дишането и лесна уморяемост до сънливост) е последица от високостепенно затлъстяване. При него се намира и генетична компонента. Силно изразена е нарушената вентилация, до степен на повишаване нивото на въглеродния двуокис и обикновено е повишен броя на еритроцитите – опит за компенсиране на хиповентилацията (еритроцитите съдържат хемоглобин, които пренася кислорода).
Затлъстяването може да бъде причина за нарушения в менструацията, стерилитет както при жените, така и при мъжете.
Затлъстяването обуславя физически дискомфорт. То често е и повод за социални и емоционални проблеми.

Лечението, което се предприема при последици от прехранване се изразява в:

Терапията на затлъстяването е комплексна. Тя изисква както ограничаване на енергийния внос, така и увеличаване на разхода. Това се постига по различен начин. Гладуването не е удачен способ за намаляване телесната маса, тъй като е свързано с ред усложнения и ефектът не е траен. По-подходящи са изготвени от специалисти нискокалорични режими на хранене съобразно пола, възрастта и физическата активност на всеки индивидуално.

Важното за дълготрайния ефект от такава диета обаче е цялостна промяна на хранителните навици. Необходимо е човек да се научи да избира продукти с подходящ състав по отношение на мазнини, въглехидрати, белтъци , да се научи да се съобразява с калорийното съдържание, да намалява порциите и да увеличава броя на храненията за деня. Течностите са добър помощник в борбата с наднорменото тегло, но ще трябва да бъдат сведени до минимум алкохолът и газираните напитки.

Повишаването на енергийния разход може да бъде постигнато по различен, удобен за всеки път. Ходене пеша, тичане в парка, походи в планината, посещения на спортни зали са само някои примери за това как да подобрим външния си вид и общата реактивност на организма. Доказано е също, че двигателната активност понижава кръвната захар и повишава инсулиновата чувствителност, подобрява липидния статус и понижава кръвното налягане. Редовното ангажиране във физическо натоварване, освен това осигурява развитието на добро колатерално кръвоснабдяване на миокарда и понижава риска от инфаркт.

Ако тези мерки не са достатъчни, за да се преборим с повишеното тегло, може да се прибегнем и до медикаменти. По принцип е създаден рекомбинантен лептин, които при клинични изпитания постига доста добри резултати.

В клиничната практика по-голямо значение като анти-обезни средства обаче намират два вида медикаменти. Едните потискат стомашната и панкреасната липаза – ензим, който разгражда мазнините и спомага за тяхното усвояване. Такъв препарат е Orlistat (Xenical) – потиска абсорбцията на мазнините, с което се редуцира мастната тъкан от една страна, а от друга подобрява липидния статус.

Другият вид препарати възбуждат центъра на ситостта и потискат апетита. Такъв медикамент е Silbutramine. Прилага се при пациенти с BMI>30 или BMI>27, съчетан с други заболявания. Той също добре повлиява серумните липиди и инсулиновата чувствителност.

Съвременната хирургия също предлага достатъчно надеждни методи за борба със затлъстяването. Повече за различните възможности за оперативна намеса може да намерите
Липосукцията не е метод на избор при затлъстяване. Тя е метод на естетическата хирургия, приложим при лица с натрупване на мастна тъкан в определени зони, но иначе стабилна телесна маса. Може да бъде направена в различни области – корема, седалището, ханша, ръцете, шията и др. като се отстранява малко количество мастна тъкан – до 5кг.

Затлъстяването е комплексно заболяване с висока честота в съвременното общество. Лечението му също е многофакторно, трудно и продължително. Познавайки рискове, свързани с него, наложително е да се стремим към профилактика срещу настъпването му. Тя е по-достъпна, по-изгодна икономически и свеждаща до минимум срещата с изброените социално значими заболявания.

Според съвременните схващания за профилактика на най-честите хронични заболявания в зряла възраст (атеросклероза, сърдечен инфаркт, високо кръвно налягане, диабет, затлъстяване и някои ракови заболявания) е важно: