Хипергамаглобулинемия, неуточнена МКБ D89.2

Гама-глобулините представляват са клас глобулини, идентифицирани по позицията им при електрофоретично изследване на серумните протеини. Най-значимите гама-глобулини са имуноглобулини (Igs), подклас, на които са антителата. Основните класове имуноглобулини са IgM, IgA, IgG, IgD и IgE. Хипергамаглобулинемия е състояние, което се характеризира с повишени нива на определени имуноглобулини в кръвния серум.

Повечето хипергамаглобулинемии са причинени от излишък на имуноглобулин M (IgM), поради факта, че IgM е основния тип имуноглобулин преди превключване на синтезата на имуноглобулини от други класове. Някои видове хипергамаглобулинемии, всъщност, са причинени от дефицит в другите класове имуноглобулини (IgA, IgE и IgG).

Хипергамаглобулинемия, неуточнена може да бъде причинена от състояния като хронични бактериални инфекции, мултиплен миелом, лимфоми, диспротеинемия, чернодробни заболявания и хронично грануломатозно възпаление. Симптомите зависят от типа на гама-глобулините, включени в процеса и от тежестта на състоянието.

Заболявания, асоциирани с хипергамаглобулинемия:

• висцерална лайшманиоза;
• болест на Kostmann (тежка вродена неутропения, автозомно-рецесивен тип 3);
• острофазовите реакции;
• HIV;
• автоимунен синдром на лимфопролиферативни тип 1;
• миксом на предсърдието;
• хепатит С;
• хипергамаглобулинемия D и синдром на периодична треска;
• тиреоидит на Хашимото;
• автоимунен склерозиращ панкреатит;
• еозинофилен фасциит;
• хистиоцитоза;
• миеломна болест;
• инфекциозна мононуклеоза;
• цироза на черния дроб;
• инфекции с Epstein-Barr вирус;
• ангиоимунобластна лимфаденопатия с диспротеинемия;
• хипохидротична ектодермална дисплазия с имунен дефицит;
• фиброзиращ алвеолит;
• ревматоидна болест;
• синдром на хиперимуноглобулин M, свързан X-хромозомата;
• синдром на хиперимуноглобулин Е (IgE);
• Schistosoma mansoni;
• синусна хистиоцитоза;
• системен лупус еритематозус.

За уточняване на диагнозата на хипергамаглобулинемия, неуточнена се провеждат клинични и лабораторни изследвания. Увеличаването на гама-глобулините се доказва с електрофореза на серумните протеини - установява се увеличение на гама-глобулиновта фракция. При установяване на хипергамаглобулинемия се търси основно заболяване, в случай че не е диагностицирано в по-рано.

Лечението и прогнозата се определят от основното заболяване.