Други обикновени променливи имунодефицитни състояния МКБ D83.8

Обикновени променливи имунодефицитни състояния са едни от най-често срещаните първични имунодефицитни заболявания и представляват хетерогенна група на имунологични нарушения с неизвестна етиология. При пациенти с обикновен променлив имунодефицит се наблюдава намаление на серумните нива на имуноглобулин G (IgG) и имуноглобулин А (IgA), около половината от тези пациенти също са намалили имуноглобулин M (IgM).

При повечето пациенти с обикновен променлив имунодефицит, патологичното състояние възниква спорадично, въпреки че са диагностицирани случаи, при които се установява различен модел на унаследяване, включително автозомно-доминантен, автозомно-рецесивен или Х-свързан.

Други обикновени променливи имунодефицитни състояния са свързани с намаление на броя на периферните дендритни кръвни клетки. Нисък брой на дендритни кръвни клетки корелира с по-голяма честота на автоимунно заболяване, спленомегалия, грануломатозна болест и по-висока честота на клинични усложнения. Дендритните клетки играят роля в растежа на B-лимфоцитите и диференциация на плазматичните клетки в имуноглобулин-секретиращи плазмени клетки. Други нарушения на функцията на дендритните клетки при пациенти с обикновен променлив имунодефицит включват слаба пролиферация на алогенни Т-клетки и производството на изключително малко количество интерлевкин 12 (IL 12) при CD40 сигнализация.

При пациенти с обикновен променлив имунодефицит е установен повишен функционален капацитет както в класическия, така и в алтернативния път на активиране на системата на комплемента.
При много от пациентите с обща вариабилна имунна недостатъчност с повишени нива на компоненти от системата на комплемента, вероятно поради активиране на комплементната система, се наблюдават автоимунни прояви. Докладвани са случаи, при които е установена значима корелация между маноза-свързани нива на лектин и честотата на възникване на инфекции на долните дихателни пътища и бронхиектазии при пациенти с обикновен променлив имунодефицит.

Други обикновени променливи имунодефицитни състояния се дължат на следните нарушения:

• намаляване на регулаторни Т-клетки (Tregs), свързано с проява автоимунни заболявания, грануломатозна болест и спленомегалия (намалението на Tregs е свързано с разпространение CD21low В-клетки);
• намалена експресия на Т-клетъчни маркери на регулаторни Т-клетки (Tregs), като FoxP3, гранзим А и pStat5, свързани с дисфункция на Tregs;
• намалена тимусна и костномозъчна продукция на лимфоцити, намаляване на TREC (+) и KREC (+) лимфоцити;
• лимфопения и ограничена лимфоцитна пролиферация;
• увеличение на CD8+ Т-клетки;
• липса на антиген-специфични Т-клетки;
• ограничен Т-клетъчнен рецепторен репертоар;
• разпространение на олигоклонални CD8 + Т-клетки;
• намален брой на CD4+ CD45RA+ Т-клетки;
• намаляване на производството на IL-2, IFN-гама, IL-4, IL-5, IL-10 и IL-12;
• нарушена Т-клетъчна активация;
• нарушена експресия на вътреклетъчна тирозин киназа;
• недостатъчна CD28 ко-сигнализация;
• ускорена Т-клетъчна смърт и повишена експресия на CD95;
• дефекти на моноцитоидните и плазмацитоидни дендритни клетки.

Клиничната изява на други обикновени променливи имунодефицитни състояния се характеризира с хронични и рецидивиращи гнойни инфекции на синусите, горните и долни дихателни пътища, наблюдавани при 94% от пациентите. Симптомите могат да се появят по време на детството или по-често, след пубертета. Инфекциите се причиняват най-често от хемофилус инфлуенце (Haemophilus influenzae), мораксела катаралис (Moraxella catarrhalis), стрептококус пневмоние (Streptococcus pneumoniae) и стафилококус ауреус (Staphylococcus aureus).

Персистираща диария и малабсорбция, причинена от Giardia lamblia, също са установени при пациенти с обикновени променливи имунодефицитни състояния.

Обикновена вариабилна имунна недостатъчност е свързана с висока честота на автоимунни прояви, наблюдавани при около 28,6% от болните.

Други клинични прояви на заболяването са грануломатозна болест и лимфоидна хиперплазия. Лимфоидната хиперплазия се установява при около 1/3 от пациентите с обикновен променлив имунодефицит и се дължи на клонална експанзия на B- или T-лимфоцити. Повишен е рискът за развитие на злокачествени новообразувания.

Диагнозата се основава на анамнеза за хронични и рецидивиращи инфекции, клиничната картина и имунологични изследвания. Изброяват се циркулиращите Т- и В-лимфоцитите - постига се чрез имунофлуоресцентно оцветяване на лимфоцитите с моноклонални антитела. Използваните антитела са CD19 и CD20 (за В-клетки), CD3 (за Т-клетки), CD4 (за подгрупи на Т-хелпери) и CD8 (за T-супресорни лимфоцити).

Изследването на броя на B-клетъчните подгрупи в периферната кръв е полезно при класифицирането на обикновена вариабилна имунна недостатъчност. Тези подгрупи включват CD27+IgM-IgD-, CD19+CD27+IgM+IgD+, IgM-продуциращи B-паметови клетки (CD19+CD27+IgM+IgDdim), преходни В-клетки (CD19+CD38+++IgM+++), плазмобласти (CD19 CD38 + + + IgM), зрели В-клетки (CD19+CD21+) и CD21lo В-клетки (CD19+CD21lo). Определя се количеството на отделните класове имуноглобулини, отговорът на ваксини, стимулация с митогени, кожни тестове за забавена свръхчувствителност.

В основата на лечението на други обикновени променливи имунодефицитни състояния е заместителна терапия с имуноглобулини. Заместителната терапия спира повтарящи се инфекции. Провежда се противоинфекциозна терапия в зависимост от индивидуалната чувствителност на конкретния причинител. При проява на автоимунни заболявания се налага имуносупресивна терапия.