Обикновен променлив имунодефицит с преобладаващи нарушения в имунорегулаторните T-клетки МКБ D83.1

Т-клетките или Т-лимфоцитите принадлежат към групата на белите кръвни клетки, известни като лимфоцити и играят централна роля в клетъчно- медиирания имунитет. Те могат да бъдат разграничени от другите лимфоцити (В-лимфоцитите и NK-клетки) по наличието на Т-клетъчнен рецептор (TCR) на повърхността на клетката. Наречени са Т-лимфоцити, защото узряват в тимуса. Съществуват няколко подгрупи Т-лимфоцити, като всяка подгрупа има специфична функция. Биват Т-цитотоксични (Tc), Т-хелпери (Th), Т- супресори (Ts), съществуват още Т-усилващи клетки, Т-диференциращи клетки и Т-клетки на имунната памет.

Т-хелперите (CD4+ T-лимфоцити, Th) са част от регулаторните Т-клетки и имат стимулиращ ефект както върху клетъчния, така и върху хуморалния имунитет. Те стимулират трансформацията на В-лимфоцитите в плазматични клетки и синтезата на имуноглобулини (IgA, IgG, IgM). Осъществяват регулаторната си функция посредством директен контакт с други имунокомпетентни клетки или чрез секретиране на лимфокини. Други имунорегулаторни Т-лимфоцити са супресорните Т-лимфоцити, които оказват задържащ ефект върху имунния отговор и възможността за развитие на хипер имунни реакции. Функционират само подпомогнати от Тh и участват в поддържане на имунния толеранс в организма.

Обикновен променлив имунодефицит с преобладаващи нарушения в имунорегулаторните T-клетки е част от голямата група заболявания, включени в обикновен променлив имунодефицит. Нарушенията се характеризират с непълно намаляване на броя на Т-лимфоцитите или на тяхната активност, развитие на автоимунни и възпалителни заболявания.

Много от точните функции на генни продукти, чиято функция е увредена в резултат на мутации, при Т-клетъчните нарушения, все още не са напълно изяснени.

Патогенезата на частичните Т-клетъчни нарушения се характеризира с Т-клетъчни дефекти, които предразполагат към развитието на чести или генерализирани инфекции. Заболяванията най-често се дължат на нарушена имунна регулация - предпоставка за възникване на автоимунни реакции, лимфопролиферативни и злокачествени заболявания. Нарушена е комуникацията между Тh-лимфоцитите и B-лимфоцитите с частичен дефект в производството на антитела и повишена честота на възникване на алергични и автоимунни заболявания. Неадекватният антителен отговор, насочен срещу бактериални полизахаридни антигени, повишава риска за развитие на синополмунални инфекции, причинени от капсулирани микроорганизми.

Често, срещан дефект е нарушен антигенен отговор на CD4+ T-лимфоцитите. При някои пациенти с обикновен променлив имунодефицит с преобладаващи нарушения в имунорегулаторните T-клетки след имунизация се наблюдава намален броя на циркулиращите CD4+ Т-клетки. При други пациенти се установява повишен брой на CD4+ Т-клетки, но е налице повишена честота на апоптозата на тези клетки. Предполага се, че основния дефект в тези Т- клетки е нарушена трансдукция на сигнала.

От всички пациенти с обикновен променлив имунодефицит, при 25-30% се установява увеличени на броя на CD8+ Т-клетки (Т-цитотоксични лимфоцити) и намалено съотношение на CD4/CD8 Т-лимфоцитите (<1). Причината е увеличени нива на цикличния аденозин монофосфат и повишено активиране на протеинкиназа А. Физикалният преглед, при пациентите с това нарушение, открива спленомегалия и бронхиектазии. В допълнение, 60% от пациентите с обикновен променлив имунодефицит с преобладаващи нарушения в имунорегулаторните T-клетки имат намален отговор при стимулиране на Т- клетъчния рецептор и намалена експресия на рецептори за IL-2, IL-4, интерлевкин 5 (IL-5) и интерферон гама. Въпреки това, Т-клетъчни рецептори не показват данни за аномалии, генетични изследвания посочват нормална хетерогенност при генетично преаранжиране. Ето защо, при повечето пациенти с обикновен променлив имунодефицит се установява дефицит на синтезата на антитела вследствие на дефект в Т-клетъчната сигнализация, както и дефектно взаимодействие между Т- и В-лимфоцитите.

Клиничната картина при обикновен променлив имунодефицит с преобладаващи нарушения в имунорегулаторните T-клетки се характеризира с по-леко протичане, сравнено с тежкия Т-клетъчен имунен дефицит, като имунният отговор към различните инфекциозни причинители е частично запазен.
Характерни са тежко протичащи банални вирусни инфекции (напр. инфекция с респираторен синцитиален вирус [RSV], ентеровирус, ротавирус), кожно- лигавична кандидоза, диария, екзематозни или еритродерматозни обриви, които насочват към вероятно разстройство на Т-клетъчната функция. Обривът се наблюдава често при кърмачета с Т-клетъчен дефект, обикновено като генерализирана екзема или еритродермия, установяват се също така уртикариален обриви и кожни васкулити. Лимфаденопатия и хепатоспленомегалия прогресират при нарушена имунна регулация или при развитие на автоимунни синдроми. Забавянето на растежа и физическото развитие, както и кахексия са късни прояви на Т-клетъчен дефект.

Диагнозата на обикновен променлив имунодефицит с преобладаващи нарушения в имунорегулаторните T-клетки включва: брой и морфология на лимфоцитите, количество на Т-лимфоцитите, типизация на Т-клетките (имунофенотипно определяне на клетките), кожни тестове за късна свръх чувствителност, стимулация на лимфоцитите, лимфоцитни функционални тестове, количествено определяне на отделните класове имуноглобулини.

Диференциалната диагноза включва следните заболявания:

• синдром на DiGeorge;
• синдром на хиперимуноглобулин Е;
• лимфопролиферативни нарушения;
• дефицит на пурин-нуклеозид-фосфорилаза;
• тежък комбиниран имунодефицит;
• кандидоза (млечница);
• синдром на Wiskott-Aldrich.

Конвенционална клинична терапия при дефицит на Т-клетъчна функция се състои в трансплантация на стволови клетки или костен мозък. Антибиотична, антифунгиална и антивирусна терапия в зависимост от причинителите на инфекции.