Вроден дефицит на фактор XI МКБ D68.1

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Вроден дефицит на фактор XI е рядко срещано заболяване, при което се засяга коагулационната каскада с нарушения в кръвосъсирването и риск от тежко и продължително кървене дори след минимални травми. Розентал първи описва това заболяване през 1953 година. Представлява много рядка коагулопатия, като се нарича още дефицит на прекурсора на плазмен тромбопластин, синдром на Розентал и хемофилия C.

Заболяването се унаследява по автозомно-рецесивен път, като болни са хомозиготите, а хетерозиготите имат ниво на фактор XI около 10 до 20 процента от това при здрави индивиди. Това разстройство засяга двата пола и се наблюдава при пациенти, които нямат фамилна анамнеза за наследствена коагулопатия.

Причини и особености

Вроден дефицит на фактор XI или хемофилия С е рядко срещано заболяване, което за разлика от хемофилия А и хемофилия Б засяга мъжете и жените и се причинява от определени мутации, засягащи фактор XI и съответно коагулационната каскада:

• роля на фактор XI: фактор XI циркулира в кръвната плазма и се синтезира в черния дроб. Представлява протеин, съставен на дисулфид-свързан димер с идентични полипептидни вериги. Фактор XI е зимоген и когато се активира от фактор XIIa, тромбин или е автоактивиран се превръща в трипсиноподобана серинова протеаза. Плазменият фактор XI в комплекс с кининогени с високо молекулно тегло участват при свързването му с отрицателно заредени повърхности, като той остава на повърхността и активира фактор IX в плазмата. Активираният фактор XI може да се инактивира от антитромбин III, алфа1-протеазен инхибитор, C1 инхибитор и алфа2-антиплазмин. Полуживотът му е около 52 часа
• унаследяване: генът, който контролира производството на плазмен фактор XI, е локализиран в дисталния край на дългото рамо на хромозома 4. Нормалната димеризация е необходимо условие за физиологичната секрецията на фактор XI от клетките, които го произвеждат
• мутации: предложена е система за класифициране на дефицита на фактор XI, която се основава на моделите на синтез на протеина или димеризацията на молекулата на фактора. Тази система разделя мутациите на мутации, водещи до намаляване синтеза на протеин в хомозиготно състояние, при което в плазмата не се открива FXI, необичайна димеризация на протеина в хомозиготно състояние, при което се произвежда около 10 процента от фактора и димеризация, в резултат на която факторът се секретира в ограничено количество

Симптоми

Клинично хемофилия C при част от пациентите протича безсимптомно или с едва забележими прояви. Дефицитът на фактор XI може да се прояви като нарушение в кръвосъсирването или да бъде открит случайно при лабораторно изследване по друг повод.

Прояви на кървене възникват при хирургическа интервенция с диагностична или лечебна цел, след екстракция (вадене) на зъб или много по-късно в живота по време на планова операция, раждане и други. Наблюдават се леки кръвоизливи като епистаксис (кръвотечение от носа), гингиворагии (кървене от венците), менорагии.

За разлика от хемофилия А и B, хеморагиите при хемофилия C не корелират с нивото на фактор XI.
Много по-рядко в сравнение с хемофилия А и хемофилия В настъпват тежки кръвоизливи, много рядко възникват спонтанно, в повечето случаи настъпват след травматичен момент.

В много редки случаи могат да настъпят тежки, застрашаващи живота на пациентите кръвоизливи.

Диагноза

Вроден дефицит на фактор XI се диагностицира с помощта на клинични и лабораторни изследвания, като при необходимост се назначават допълнителни изследвания за подпомагане на диференциалната диагноза:

• анамнеза и клинични находки: обстоен разпит, като фамилната анамнеза не играе особена роля и е възможно наличие на заболяването въпреки позитивна фамилна анамнеза, данни за продължително кървене след зъболечение или травми. Обективните клинични находки могат да включват хематоми (синини, кръвонасядания по кожата) и редица неспецифични промени
• лабораторни изследвания: диагнозата се поставя чрез определяне на времето на кървене, извършване на функционален тест за оценка на тромбоцитна функция и протромбиновото време и активирано парциално тромбопластиново време. Изследва се кефалин-каолиново време, като характерно е неговото удължаване. Освен това се определя количествено фактор XI, който е намален

Диференциалната диагноза налага различаване от хемофилия А, хемофилия В и редица други заболявания, протичащи с нарушения в коагулацията и продължително кървене след травма.

Лечение и прогноза

Лечението при вроден дефицит на фактор XI е комплексно, като се прилага само при необходимост (преди хирургична интервенция, преди зъболечение, при травми, при риск от кръвоизлив и други), като обикновено включва:

• заместителна терапия: прилага се прясно замразена плазма в дозировка според степента на кръвоизлива. Съществуват високо пречистени плазмени препарати, съдържащи фактор XI, които не са широко приложими в практиката, поради тяхната тромбогенност и риск от развитие на ДИК-синдром (дисеминирано вътресъдово съсирване). Може да се приложи рекомбинантен активиран фактор VII при необходимост
• допълнителни мерки: може да се наложи прием на антифибринолитици, приложение на локални кръвоспиращи средства, както и различни симптоматични мерки. При по-тежки кръвоизливи и значителна загуба на кръв може да се наложи кръвопреливане

Прогнозата е сравнително добра, тъй като рискът от тежки кръвоизливи се счита за по-нисък в сравнение с другите форми на хемофилия.

Изображения: freepik.com