Носителство на признака на сърповидни клетки МКБ D57.3

› Въведение

› Причини и унаследяване

› Характерни особености и симптоми

› Диагноза и поведение

Въведение

Съществуват множество анормални хемоглобини, от които с най-голямо клинично значение е хемоглобин S. Този факт се дължи на голямото разпространение на хемоглобин S, главно сред негроидната раса, Средния Изток и Средиземноморието. С най-висока честота носителство на признака на сърповидни клетки се открива в Африка, особено в районите с ендемично протичаща малария. Хемоглобин S е анормален хемоглобин, носещ името си от сърповидната форма, която придобиват еритроцитите при ниско парциално налягане на кислорода (в състояние на хипоксия).

Причини и унаследяване

Носителство на признака на сърповидни клетки представлява състояние, при което е налице един мутантен алел на гена за бета-глобиновата верига на хемоглобин (лицата са хетерозиготни носители), с липса на проявата на симптоми, характерни за сърповидно-клетъчната болест.

При сърповидно-клетъчната болест се унаследяват две копия от този алел и засегнатите се явяват хомозиготни носители. Хетерозиготните носители на сърповидно-клетъчния алел произвеждат както нормален, така и мутантен хемоглобин (двата алела са ко-доминантни), което е причина за възможността за компенсиране на съответните нарушения и липса на клинични прояви.

Нормално, при човека се унаследяват две копия на гена, отговорен за синтезата на бета-глобин, протеини, необходими за производството на нормален хемоглобин (хемоглобин A, генотип AA). Лицата със сърповидно-клетъчен признак унаследяват един нормален ген и един мутантен S ген, кодиращи анормалния хемоглобин S (хемоглобин с генотип AS).

Молекулният дефект при хемоглобин S се дължи на замяната на аминокиселината тимин с аденин в гена за синтез на бета-глобиновата верига, в резултат на което аминокиселината глутамин на шеста позиция в бета-веригата е заменена от валин. Тази малка промяна в първичната структура на бета-веригата води до значителни промени в разтворимостта и стабилността на хемоглобина със склонност към полимеризация.

Когато концентрацията на хемоглобин S нараства, се понижава неговата разтворимост и се увеличава вискозитета на средата. До натрупването на достатъчно количество редуциран хемоглобин S в еритроцитите не съществува промяна във формата им. Едва след това се образуват множество полимеризирани молекули във вид на гел. Гелът се състои от малки кристали, които под електронен микроскоп дават картината на влакна, разположени по дължината на кристала.

В началото промените във формата на еритроцитите са обратими и зависят от оксигенацията на хемоглобина. Така в хипоксична среда (при липса на кислород) червените кръвни клетки придобиват сърповидна форма, а при излизане от нея възвръщат нормалния си вид на двойно вдлъбнати дискове. При многократно повтаряне на процеса, еритроцитите остават трайно със сърповидна форма, поради увреждане на еритроцитната мембрана, която става ригидна, намалява преживяемостта на еритроцитите и те лесно се разрушават.

Характерни особености и симптоми

Изключително характерна особеност на състоянието е устойчивостта към заразяване и развитие на малария, тъй като съществува връзка между хемоглобин S и разпространението на маларията. Plasmodium falciparum, един от основните причинители на болестта, се развива в еритроцитите при наличие на нормален хемоглобин и достатъчно кислород. Когато еритроцитите съдържат хемоглобин S вместо нормален хемоглобин, маларийните плазмодии загиват, тъй като не могат да го метаболизират. В резултат хетерозиготите на хемоглобин S са устойчиви на малария.

Носителството на признака на сърповидни клетки рядко води до поява на клинични оплаквания или обективни физикални находки. Клиничните прояви при засегнатите са редки и се наблюдават само в условията на изключително тежка хипоксия.

Липсата на клинични прояви често обяснява незнанието на пациентите за носителството на признака. Повишено внимание е необходимо при бременност, особено в случай, че и двамата родители са носители на признака на сърповидните клетки, тъй като вероятността от предаване в потомството се изчислява като висока.

Диагноза и поведение

Носителство на признака на сърповидни клетки или наличието на сърповидно-клетъчен признак рядко се диагностицира в клиничната практика във връзка с обичайното си безсимптомно протичане. Осърпяването (придобиване на сърповидна форма) на еритроцитите се доказва чрез тест с метабисулфат или чрез поставяне на сърповидните еритроцити в концентриран фосфатен буфер. Допълнително се прави електрофореза на хемоглобина, като хетерозиготите съдържат около 40 процента хемоглобин S.

При доказването на сърповидно-клетъчния признак и последващо забременяване обикновено се препоръчва изследване и на другия родител, като при липса на признака няма риск за потомството (могат да са носители на признака или изобщо да не са засегнати), докато при наличие на носителство и при двамата родители рискът за потомството е висок и се препоръчва пренатална диагностика за ранно установяване и предприемане на съответните мерки.

Носителството на признака само по себе си не изисква лечение, по преценка на личния лекар може да се назначи по-често проследяване, като риск крият някои подлежащи заболявания, водещи до хипоксия, както и приемът на някои лекарства, които имат увреждащо еритроцитите действие.

Прогнозата е отлична, без риск от развитие на сериозни усложнения в дългосрочен план.

Изображения: freepik.com