Алфа таласемия МКБ D56.0

› Въведение

› Причини и патогенетични особености

› Характерни симптоми и форми

› Диагноза

› Лечение при алфа таласемия

Въведение

Таласемиите са група наследствени заболявания, които се развиват поради намалена или пълна липса на синтеза на една или повече структурно нормални полипептидни вериги, участващи в хемоглобиновата молекула. При изграждането на хемоглобина се синтезират седем различни вида полипептидни вериги. В зависимост от вида на полипептидните вериги, чиято синтеза е нарушена, таласемиите се разделят съответно на алфа, бета, гама, делта и други таласемии.

Алфа таласемия представлява заболяване, което се среща рядко, предимно в някои райони на Южна Азия и Африка. Алфа таласемията се дължи на генетичен дефект, засягащ алфа-глобиновите гени, кодиращи синтеза на алфа полипептидните вериги.

Причини и патогенетични особености

При алфа таласемията се засяга балансът в продукцията на алфа и бета глобиновите вериги в структурата на хемоглобина, което води до различни прояви.

Патогенезата на алфа таласемия е свързана с точкови мутации и делеция на един или няколко от гените, които кодират алфа-глобините. Незасегнатите алели компенсират нарушенията, което обяснява по-рядката клинична изява на заболяването. Съществуват различни варианти на алфа таласемия в зависимост от степента на генетичните увреждания:

• мутация в един от гените: делецията на един от четирите алфа-верижни гени води до развитието на леки нарушения в изграждането на алфа глобиновите вериги. Липсата на промени в останалите три гена успешно компенсират нарушенията и обикновено такива пациенти са само носители на заболяването, като могат да предадат мутацията на своите наследници
• мутация в два от гените: делецията на два от четирите гена причинява по-значителни нарушения, въпреки което състоянието отново остава леко проявено, често погрешно диагностицирано като желязонедоимъчна анемия
• засягане на три от гените: увреждането на три от четирите гена е причина за синтезата на хемоглобин Н, съставен от четири бета вериги или на хемоглобин Bart, изграден от 4 j-вериги. Хемолитичната анемия е тежка, рискът от усложнения и леталитет е висок
• засягане на четирите гена: увреждането на четирите алфа глобинови гена причинява тежки нарушения, несъвместими с живота и в много от случаите се проявява с вътрематочна смърт на плода или тежки увреждания и усложнения на новороденото, необходимост от чести хемотрансфузии и висок риск от ранна детска смърт

Заболяването е наследствено, като се унаследяват по два от гените за алфа веригите от всеки родител.

Обикновено се среща хетерозиготната форма, която протича дискретно, но се асоциира с риск от предаване на генетичните дефекти и при наличие на аномалии или таласемия при другия родител се налага генетичен скрининг и специализирани изследвания. Клиничната картина при хомозиготните форми, както и при засягане на три или четири от гените е тежка с вариации в интензивността.

Характерни симптоми и форми

В зависимост от степента на увреждане и унаследяването на определен брой мутации в гените, кодиращи алфа веригите се различават четири основни форми на алфа таласемия:

• тиха алфа таласемия: унаследяването на мутация само в един от гените води до тиха алфа таласемия, която протича напълно безсимптомно
• алфа таласемия минор: при унаследяване на мутации в два от гените се развива алфа таласемия минор, при която се установява намалено количество на хемоглобин А2 и намален синтез на алфа-глобиновата верига с развитие на умерена хипохромна микроцитна анемия. Тази форма може дълго време да остане недиагностицирана или да бъде погрешно диагностицирана като желязонедоимъчна анемия във връзка с идентичните белези
• болест на хемоглобин Н: най-голям интерес от клинична гледна точка представлява наличието на мутация в три от гените с развитие на така наречената болест на хемоглобин Н или алфа таласемия тип троен генен дефект. При тази форма поради загубата на някои алфа вериги и излишък на бета вериги се формира патологичен хемоглобин тип H. Тази форма се проявява с анемия, спленомегалия (уголемяване на слезката), промени в еритроцитите, характерни за таласемия. Анемията варира от умерена до много тежка и персистира през целия живот на болните. Обикновено се диагностицира в ранна детска възраст или в млада възраст във връзка с характерните признаци за анемия, като слабост, умора, бледи кожа и лигавици, когнитивен спад и други в комбинация със спленомегалия
• алфа таласемия майор: мутацията на четири от гените, кодиращи алфа веригите води до изключително тежки увреждания, в много случаи несъвместими с живота. В голям процент от случаите бебетата са мъртвородени с хидропс феталис. При извършване на системни интраутеринни трансфузии, стартиращи в ранните етапи на бременността, е възможно оцеляване на фетуса, като след раждане са необходими продължителни и чести хемотрансфузии или трансплантация на костен мозък

Диагноза

Поставянето на диагнозата при алфа таласемия включва комплексни изследвания. Тихата форма обикновено остава недиагностицирана поради липса на оплаквания и характерни промени. Таласемия тип минор при наличие на прояви се диагностицира в млада възраст, докато при мутация в три или четири от гените, кодиращи алфа веригите диагнозата е ранна, а при възможност и известен риск (например родите, които са носители или с проявена таласемия) се извършва интраутеринна диагностика.

Обикновено диагнозата се основава на информацията от:

• пренатална диагностика и скрининг: за ранна диагностика при известно носителство и при двамата родители може да се извърши скрининг чрез амниоцентеза около 16-та гестационна седмица или хорионбиопсия около 11-та гестационна седмица. При риск за плода след раждане може да се извърши скрининг на новороденото с рутинните лабораторни изследвания
• кръвни изследвания: установяват се характерните за анемия лабораторни изменения (нисък брой червени кръвни клетки, нисък хемоглобин и хематокрит), изследва се периферната кръв чрез натривка под микроскоп. Установяват се характерна таласемична морфология на еритроцитите с хипохромия, анизоцитоза (еритроцити с различна големина), пойкилоцитоза (еритроцити с различна форма), вътрееритроцитни включвания. Най-важна диагностична стойност има електрофорезата на хемоглобина, доказва се наличието на хемоглобин A, хемоглобин F и хемоглобин A2 в променено количествено съотношение, изследва се за наличие на патологичен хемоглобин тип F, тип H и други. Често се налага и проследяване нивата на серумно желязо за диференциране от желязондеоимъчна анемия
• други изследвания: при необходимост се извършва биопсия на костния мозък с последващо изследване на получения материал. За оценка на наличните усложнения и промени в слезката и други органи често се назначават различни образни и инструментални изследвания (например ултразвуково изследване или ехография)

Лечение при алфа таласемия

Тихата форма не изисква лечение, а при другите форми на алфа таласемия може да се приложат общите мерки за лечение на анемия в комбинация с:

• хемотрансфузия: основният метод на лечение на алфа таласемията е кръвопреливане (хемотрансфузия с прясна кръв), за да се поддържа нормално нивото на хемоглобина. По този начин се осигурява нормален живот, растеж и развитие на детето
• хелатотерапия: за отстраняване на натрупаното в организма желязо се провежда хелатираща терапия с дефероксамин, деферпирон и други. Допълнително се прилага и витамин С, за да се ускори елиминирането на излишното желязо с урината
• други мерки: при част от пациентите задоволителни резултати могат да се постигнат чрез трансплантация на стволови клетки. В млада и напреднала възраст може да се обмисли извършването на спленектомия (премахване на слезката)

Липсват специфични мерки за превенция на болестта, като ключов момент за ранно откриване и предприемане на подходящо лечение е пренаталната диагностика.

Изображения: freepik.com