Яйчник МКБ D39.1

Те биватдоброкачествени и злокачествени тумори.

ДОБРОКАЧЕСТВЕНИ, ЗРЕЛИ ТЕРАТОМИ (ДЕРМИДНИ КИСТИ)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:

Дермоидните кисти са най-честите представители от тази група и заемат около 10 % от всички яйчникови тумори. Те са герминативноклетъчни тумори от екто - и мезодермален произход.

ПАТОАНАТОМИЯ:

Изградени са изцяло от зрели тъкани. Доброкачествените кистозни тератоми са обвити с дебела, плътна капсула, покрита отвътре с многослоен плосък епител. В епитела могат да се намерят потни, апокринни и мастни жлези. Празнината на кистата е изпълнена с кашева бледожълта материя, понякога премесена с косми. Под кожната обвивка на един задебелен участък на кистата, наречен паренхимен хълм, могат да се видят множество тъкани от ектодермален и мезодермален произход, по-рядко органоидни структури (кости, зъби, око). Много рядко в оделните области може да се открие злокачествено израждане.

КЛИНИКА:

За разлика от другите герминативно клетъчни тумори, дермоидните кисти могат да се срещнат във всяка възрастова група. Дермоидните кисти не дават никакви симптоми, често се разполагат пред матката. Вероятно тази им позиция се дължи на по-ниската относителна моплекулна маса на кистозното съдържимо, от колкото на околните тъкани, поради което кистата "изплува" нагоре и напред.

ДИАГНОЗА:

Дермоидните кисти са добре разграничими на рентгенова снимка и на ултразвуков преглед, тъй като имат добре очертана капсула, понякога калцификати и костни структури. Дългото краче предразполага към често торквиране (завъртане) на дермоидните кисти и острата болка става първия им симптом. При торзия на дестностранна киста може да се помисли за апендицит.

ЛЕЧЕНИЕ:

Лечението е оперативно. При по-млади жени трябва да се прави опит за запазване на яйчника, като кистата се излющва. Здравата яйчникова тъкан се търси в близост с хилуса (корена) на яйчника. Ако там не се открива, прави се отстраняване на яйчника и резекция и на другия яйчник (дермоидните кисти са двустранни в 15 %).