Ректум МКБ D37.5

Епидемиолодия - Ракът на дебелото черво е сред най-често срещаните злокачествени заболявания на органите на храносмилателната система. По-често се среща в напреднала възраст. Карциномът на ректума се среща малко по-често при мъжете, а този на колона - при жените.

Етиология. Причините за заболяването не са изяснени. Обвиняват се генетично предразположение, карциногени от околната среда и възникващи ендогенно (жлъчни киселини и соли). Като преканцерози се сочат полипозата на дебелото черво, болестта на Крон, хроничният улцерозен колит, глутеновата ентеропатия. Голямо значение има храненето - бедните на фибри и богатите на мазнини храни засилват генните мутации. Злоупотребата с алкохол и тютюнопушенето също оказват влияние.

Патология.
1. Макроскопски се различават следните форми:
- Екзофитен (расте към лумена на червото) - папиломатозна, полипообразна и възловидна форми
- Ендофитен (прораства в стената на червото) - язвена и скирозна форми.
2. Микроскопски най често се касае за аденокарцином, по-рядко се среща слузест карцином. Редки са сърповидноклетъчните и недиференцираните форми. Карциномът на дебелото черво метастазира в регио¬налните групи лимфни възли, в черния дроб, костите, перитонеума, белите дробове, пикочния мехур и влагалището.

Клинична картина.
1. Клинични симптоми. Клиничната симптоматика зависи от локализацията на тумора, неговата големина и наличието на метастази. Симптомите в ранен стадий са нехарактерни и дискретни и стават изразени едва при напредналите стадии на рака. Това важи особено за рака на дясната половина на колона, която е със значи¬телно по-широк лумен и чревното съдържимо е течно. Поради това частичната обтурация на лумена не преди¬звиква смущения в пасажа. Основните симптоми са:
• Промяна на дефекацията. Обикновено най-ранен симптом при рака на дебелото черво е промяната в навиците за дефекация - поява на немотивиран запек, може и на диария или на смяна на запек с диария.
• Болка. Болката е късен симптом и се причинява от обструкцията и възпалителните промени всле¬дствие задръжката на фекалии. Болката може да е коликообразна или постоянна, но обикновено не е много силна.
• Кръвоизлив. Пръв симптом може да е и изразен кръвоизлив. Окултната кръвозагуба води до желязодефицитна анемия и е по-характерна за десностранните карциноми. Периодично отделяне на слуз и кръв има при рак на сигмата и ректума.
• Обтурационен илеус. Остро запушване на дебе¬лото черва има най-често при карцином в областта на сигмата. Често се предхожда от подуване на корема, неудобство, изкуркване.
• Треска. Първи симптом може да бъде и рецидивиращото повишение на температурата без друга обекти¬вна находка.

Диагноза. Основни методи на диагностиката са ректоскопията и фиброколоноскопията. При тяхното из¬вършване се взема материал за хистологично и цитологично изследване. Използва се и иригографията в условия на двоен контраст.
Карциоембрионалният антиген (СЕА) е увеличен при малки тумори в 50%, а при напреднали - в 90%. Понеже този имунологичен маркер се повишава при редица други неопластични заболявания, той е по-под¬ходящ за контрол след оперативното лечение.

Лечение - Лечението на рака на дебелото черво е изключително оперативно. Видът и обемът на операцията зависят от локализацията на процеса и от стадия на заболяването. Прилагат се също така химиотерапия и лъчетерапия.

Прогноза. Зависи от стадия, в който е опериран болният.