Матка, неуточнена част МКБ D26.9

МИОМА НА МАТКАТА

Определение: Миомата на матката представлява доброкачествена неоплазма на мускулния слой на матката (миометриума). Среща се предимно при жени, които са в зряла възраст, по-често при жени след 35 години. Почти не се среща миома на матката при жени, които са след менопауза.

Етиология: Все още не е напълно изяснена. Знае се обаче, че за растежа на миомата е необходимо наличието на естрогени .Доказателство за това е бързото нарастване на миомата по време на бременност, както и след хормонална терапия с естрогени.Обвиняват се и други причини за възникване на миома на матката. Такива са например затлъстяването и високото кръвно налягане.

Класификация: Тя е различна и е в зависимост от посоката на нарастване- миомите могат да бъдат в различните части на матката(по-често в тялото и по-рядко в шийката).Среща се и разположение на миомата извън матката, а в някои случаи могат да се откъснат от нея.

Патоанатомия: Обикновено миомите се характеризират с белезникаворозов цвят.Те могат да бъдат единични или множествени (обикновено при млади жени).

Клинична картина: Обикновно липсва болка, макар че се среща при някои жени предменстуално или по време на самата овулация. Друг синдром е анормалното кръвотечение- хиперменорея, метрорагия.То обаче може и да липсва дори и при случаи с голям размер на миомата. В зависимост от големината на миомата и от нейното разположение може да има клинични оплаквания от притискане на съседни органи.Това се наблюдава често при паразитни кисти. При притискане на уретера се причинява хидронефроза. При случаи с притискане на пикочния мехур клиничен симптом често е дизурията (смущения в уринирането).
Установена е връзката между наличието на миома на матката и спонтанни аборти. Миомата се смята и като причина за стерилитет при жени, при които липсват други причини и заболявания.

Усложнения:едно от усложненията е некрозата. В тези случаи се появява болка или нейното засилване, както и симптомите на възпаление-СУЕ и левкоциоза. Миомата може да се инфектира и да предизвика възпаление на съседните органи. Може да се стигне дори до тазова възпалителна болест.Различни усложнения могат да настъпят при наличието на миома и бременност(от притискането може да се предизвикат неправилни предлежания).
В малък процент от случаите се среща злокачествено израждане на миомите(саркоматозна дегенерация).

Диагноза: От анамнезата са важни промените в менструацията(дисменорея). При гинекологичния преглед чрез различни методи се поставя диагнозата. Важно място заема ехографията, която открива не само наличието на миома, но също така определя нейната форма,големина и разположение,както и притискане на съседни органи.
При изследване на кръвта, често се открива анемия с намалено количество на еритроцитите и хемоглобина.

Диференциална диагноза:тумори на яйчника, ендометриума, рак на маточните тръби, миометрална хиперплазия и други.

Лечение:консервативнто лечение вкючва различни видове медикаменти, чрез които се цели постигането на изкуствена менопауза. При по-големите миоми се извършва оперативното им премахване. То е задължително и при наличието на усложнения-инфектиране, некроза или притискане на съседни органи. В днешно време навлизат и различни нови методи, като например потискане кръвообращението на миомата, чрез емболизация на маточните артерии.
При наличието на миома на матката и бременност едновременно се обсъжда акушерския риск и се преценя дали ще се предприеме операция по време на бременността или след това.

Прогноза:Добра. След премахване на миомата обаче чести са рецидивите.

Профилактика:От най-голямо значение са редовните гинекологични прегледи.