Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Новообразувания Доброкачествени новообразувания Лейомиом на матката Интрамурален лейомиом на матката

Интрамурален лейомиом на матката МКБ D25.1

Интрамурален лейомиом на матката МКБ D25.1 - изображение

Миомите на матката, означавани още като маточни лейомиоми, фибромиоми и фиброиди, представляват доброкачествени тумори, които произлизат от мускулния слой (миометриум) на матката.

Тези тумори са едни от най-често срещаните медицински състояния, а освен това са сред най-често срещаните доброкачествени тумори на таза, достигащи до честота от 25-40% при жените в репродуктивна възраст (18-45 години), като честота се увеличава с напредване на възрастта.

При афроамериканките има по-висок риск от развитие на маточен лейомиом в сравнение с жените от бялата раса.

Съществуват и други рискови фактори за развитие на фибромиоми на матката, по-важните от които са:

  • нулипара (жена, която не е имала бременност, продължила повече от 20 седмици);
  • злоупотреба с алкохол;
  • генетични причини;

Според някои проучвания повишената консумация на червено месо и шунка повишава риска за развитие на миома, докато приемът на плодове и зеленчуци може да намали този риск, но няма убедителни доказателства за това.

Има данни, че системното използване на противозачатъчни хапчета намалява риска от развитие на маточни миоми.

Няма точна причина за развитието на миоми. Налице са някои генетични аномалии в клетките на гладката мускулатура, които увеличават риска за развитието им, а освен това миомите се влияят от нивото на определени хормони, но точният механизъм за това не е напълно изяснен.

Въз основа на местоположението си, маточните лейомиоми могат да бъдат класифицирани в три различни типа:

  • субсерозни миоми;
  • интрамурални миоми;
  • субмукозни миоми;

Интрамурален лейомиом на матката е един от най-често срещаните видове фиброиди на матката, като се наблюдава при около 70% от жените в детеродна възраст.

За разлика от субсерозните фиброиди, които се развиват върху външната повърхност на матката, и субмукозните фибромиоми, които се развиват под лигавицата, покриваща вътрешната повърхност на маточната кухина, интрамуралните миоми се развиват в стената на матката и по-конкретно в мускулния слой (миометриум), като започват развитието си като малки възелчета.

С течение на времето интрамуралните миоми могат да разраснат навътре към кухината на матката, като причиняват различни смущения и разширяване на маточната кухина.

Понякога интрамуралните лейомиоми на матката могат се превърнат в субмукозни миоми, ако нараснат в посока ендометриалната кухина, или да станат субсерозни миоми, ако растат към външната повърхност на матката.

В повечето случаи интрамуралните миоми не оказват влияние върху фертилитета (плодовитостта) и бременността. Въпреки това, при около 3% от жените с интрамурален лейомиом на матката се наблюдава безплодие.
Жените, при които се наблюдават няколко на брой или много големи интрамурални миоми, могат да имат трудности при зачеване.

Интрамуралните миоми могат да възпрепятстват навлизането на сперматозоидите в маточната кухина, особено когато туморните маси са разположени в областта на маточната шийка. Този вид миоми водят до уголемяване на маточната кухина, като по този начин се увеличава разстоянието, което сперматозоидите трябва да изминат, за да достигнат фалопиевите (маточните) тръби.
Освен това, интрамуралните миоми могат да окажат значително въздействие върху съкратителната способност на матката, което има пряко отражение върху миграцията на сперматозоидите и транспорта на яйцеклетките.

Интрамуралните миоми могат да попречат на имплантирането на ембриона чрез деформиране на маточната кухина, нарушаване на кръвоснабдяването на ендометриума (маточната лигавица) и увреждане на ендометриалната структура.
В някои случаи, дори да е налице успешна имплантация на яйцеклетката, има риск интрамуралните миоми да попречат на развитието на плода.

Интрамуралните маточни лейомиоми обикновено нарастват на размери по време на бременността, което води до намаляване на пространството, необходимо за нормалното развитие на плода, а това крие риск за нарушение в развитието на плода или може да доведе до спонтанен аборт.

При интрамуралните фибромиоми на матката могат да се наблюдават различни симптоми, но в повечето случаи те се развиват безсимптомно, като това е причината при много голям процент от жените тези доброкачествени заболявания да се откриват случайно при изследване на тазовите органи по друг повод.
При някои жени обаче са налице различни клинични прояви, включващи:

  • по-силно менструално кървене;
  • болки в областта на таза;
  • болки в гърба и задната част на краката;
  • запек и подуване на корема;
  • много чести позиви за уриниране;
  • чувство за натиск или тежест в долната част на корема, което се дължи на значителното тегло на големите интрамурални миоми;
  • неестествено увеличен корем;
  • ако миомите се разположени в областта на маточната шийка, налице е болка или дискомфорт по време на полов акт;
  • в някои крайни случаи интрамурален фиброид може да причини кръвоизлив от матката;

Съществуват различни методи за изследване на интрамурален лейомиом на матката:

Това изследване е широко застъпено в гинекологията и се е утвърдило като стандартен метод за оценка на маточните миоми.

При ехография миомите се визуализират като фокални (огнищни) маси с хетерогенна (нееднородна) структура.

Ултразвуковото изследване може да се извърши чрез трансабдоминална (трансдюсерът на апарата се придвижва по повърхността на корема) ултрасонография, обикновено с пълен пикочен мехур, който действа като акустичен прозорец, за да се постигне по-добра визуализация на тазовите органи, или чрез трансвагинална (през влагалището) ултрасонография, при която се използва специално проектиран вагинален трансдюсер.

Трансвагиналното изследване използва по-висока честота на изображенията, което дава по-добра резолюция на яйчниците, матката и ендометриума, но е налице ограничена дълбочина на проникване на ултразвуковите вълни.
По дефиниция тази процедура е инвазивна, когато се извършва трансвагинално.
Последните проучвания показват, че трансвагиналната ехография е с чувствителност около 69% при установяването на миоми.

Ехографските характеристики на интрамуралните лейомиоми включват:

  1. окръглена маса;
  2. миометриум, навлизащ в маточната кухина;
  3. наличие на (туморни) маси в миометриума;
  4. изменения във формата на матката;
  • хистероскопия — подходяща е при оценка на маточната кухина и изключването на субмукозно разрастване на интрамурална миома, като директната хистероскпия на маточната кухина е най-подходяща за тази цел;
  • сонохистерография — в някои случаи може да достигне 100% чувствителност и специфичност при установяване на точното местоположение на миома;
  • чрез магнитен резонанс (MRI) могат да се определят размера и мястото на развитие на миомите в матката;

Съвременните ултразвукови методи за изследване дават възможност за навременна диагноза на миомите, независимо от тяхната форма, размери, местоположение, както и наличие или не на симптоми.

Сонографията, хистероскопията и магнитен резонанс са най-добрите налични техники за диагностициране наличието на участък от интрамурална миома вътре в маточната кухина.

Ако интрамуралните миоми не пречат на възможността на жената да забременее и не причиняват никаква болка, то в повечето случай поведението е изчаквателно.

Ако миомите обаче са големи, може да се наложи лечение, с което се цели облекчаване на симптомите, предизвикани от този вид тумори.

При интрамурален лейомиом на матката обикновено се прилагат три вида хирургични процедури:

  • премахване на една или повече интрамурални миоми чрез отворена коремна операция, наречена абдоминална (коремна) миомектомия;
  • деструкция на миомите чрез емболизация на маточната артерия (a. uterina) — при тази процедура чрез катетър се инжектира поливинилов алкохол в артерията на матката, като по този начин се блокира кръвоснабдяването на интрамуралните миоми;
  • хистеректомия (премахване на матката);

До този момент няма разработени ефективни медикаменти, които водят до трайно свиване на миомата, което прави хирургичното лечение най-добрият възможен вариант за лечение на интрамурални фибромиоми.

3.3, 15 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО