Карцином in situ на простата МКБ D07.5

В урологичната патология, карциномът in situ на простатата, наричан още високостепенна простатна интраепителиална неоплазия (HGPIN), е аномалия на простатните жлези и се смята, че предхожда развитието на аденокарцином на простата (най-честата форма на рак на простата).
В литературата често "високостепенна" се пропуска и остава само простатна интраепителиална неоплазия (PIN).

Терминология

Простатната интраепителиална неоплазия е била исторически разделена на различни стадии в зависимост от нивото на клетъчен атипизъм — предишното разделение е включвало PIN 1,2 И 3 с цел обхващане на повече клетъчни нередности. Днес PIN 1 се означава като нискостепенна простатна интраепителиална неоплазия, а PIN 2 и PIN 3 са групирани заедно като високостепенна простатна интраепителиална неоплазия. Само високостепенният PIN е показан като рисков фактор за рак на простатата.

Патогенеза

PIN обикновено има един от четири различни хистологични модели:

• туфен;
• микропапиларен;
• крибриформен;
• плоскоклетъчен;

Цитологичните му характеристики са като при простатния аденокарцином:

• наличие на нуклеоли;
• увеличено съотношение ядро-цитоплазма;
• увеличен размер на ядрото;

Микроскопски високостепенната простатна интраепителиална неоплазия представлява колекция от атипични клетки, като архитектурата на жлезите и каналчета остава нормална. Епителните клетки се размножават и натрупват като добиват псевдо-многослоен вид, но остават ограничени в простатния ацинус (зърноподобният край на жлезата, където се произвежда секрета) или в простатния канал — това може да се демонстрира със специални техники за оцветяване (имунохистохимия за цитокератини), чрез които се визуализират базалните клетки, образуващи поддържащия слой на ацинуса. При рак на простатата, анормалните клетки се разпространяват извън границите на ацинуса и образуват клъстери без базални клетки. При простатната интраепителиална неоплазия базалноклетъчният слой е нарушен, но присъства.

Клинична картина

Карциномът in situ на простата протича асимптоматично, като обикновено се открива при биопсия на простата, която е направена, за да се изключи рак на простата и много често се наблюдава при простати, отстранени поради рак на простата.

Диагноза

Диагнозата се поставя с помощта на:

• иглена биопсия, която е взета през ректума;
• хирургично взета простатна тъкан:

1. трансуретрална резекция на простата — премахване на допълнителна простатна тъкан за подобряване на уринирането (лечение при доброкачествена хиперплазия на простата);
2. радикална простатектомия - пълно премахване на простата и семенните мехурчета (лечение при рак на простата);

Кръвни тестове за простатно специфичен антиген (PSA), ректално туширане, ултразвуково изследване на простата през ректума, тънкоиглена биопсия или методи за образна диагностика (като магнитен резонанс - MRI) не помагат при поставянето на диагнозата.