Меланом in situ на тялото МКБ D03.5
Меланомът in situ представлява много ранен стадий на кожно новообразувание, наречено меланом.
Терминът "in situ" идва от латински език и означава "на място", тоест раковите клетки не се разпространяват към друга част на тялото, а са останали на мястото, където са възникнали.
Всяка година около 7000 души във Великобритания се диагностицират с меланом.
Меланинът е пигмент, който придава на кожата нейния естествен цвят. Той се произвежда в кожата от пигментни клетки, наречени меланоцити. Когато хората бъдат изложени на слънчева светлина, меланоцитите произвеждат по-голямо количество меланин, а кожата става по-тъмна.
Меланоцитите понякога се струпват в безвредни гнезда или групи, наречени бенки. При по-голямата част от хората броят на бенките варира между 10 и 50, които се отличават от околната кожа поради по-тъмния си цвят.
Меланомите in situ могат да възникнат близо до или вътре в бенка, но могат и да се развият на участък от кожата, който изглежда съвсем нормално.
Меланом in situ на тялото се развива, когато пигментните кожни клетки (меланоцити) се трансформират в злокачествени и започнат да се размножават неконтролируемо.
Има опасност ин ситу формата да премине в инвазивна форма на рак и клетките да се разпространят и в други области, както и в лимфните възли, черния дроб и белите дробове.
При меланом in situ на тялото раковите клетки са разположени в най-горния слой на кожата (епидермиса) и са ограничени в зоната, в която са започнали да се развиват. При тях не се наблюдава разпространение или навлизане в по-дълбоките слоеве на кожата, т.е. не са станали инвазивни.
В това МКБ D03.5 Меланом in situ на тялото са включени новообразуванията, които възникват от кожата на торса (коремна, гръдна, гръбна, глутеална области), аналния ръб и кожа, перианална кожа, кожа на млечната жлеза.
Рискови фактори
Основната причина за възникване на тези новообразувания е прекомерното излагане на слънчева (ултравиолетова - UV) светлина, особено през първите 20 години от живота. Хората, които са претърпели много слънчеви изгаряния, са изложени на особен риск.
Използването на изкуствени източници на ултравиолетови лъчи, например солариуми, също увеличават риска за развитие на меланом, дори ако кожата добие тен, без да е налице изгаряне.
Съществуват и други рискови фактори, които увеличават вероятността за развитие на меланом in situ, като по-важните са:
- хора, които изгарят лесно на слънце — меланомите ин ситу възникват най-често при хората със светла кожа, които почерняват трудно. Често тези индивиди имат руса или червена коса, сини или зелени очи и при тях лесно се появяват лунички;
- меланом in situ се развива по-често при жени, отколкото при мъже. Много рядко засяга деца, като това е второто най-често срещано злокачествено новообразувание при хора на възраст между 15 и 34 години;
- фамилна анамнеза за меланомно заболяване — хората, които вече са имали меланом, са с повишен риск за повторно развитие;
- наличие на необичайни (атипични) бенки;
- меланомите се срещат по-рядко при тъмнокожи хора;
- минала анамнеза за сериозно слънчево изгаряне с образуване на мехури (II степен изгаряне), особено в детска възраст. Въпреки това, не всички меланоми са резултат от въздействието на слънчевите лъчи, като някои могат да появят и области на кожата, които обикновено не са изложени на слънце;
- хора с голям брой (повече от 50) нормално изглеждащи бенки или с много големи бенки (повече от 20 см в диаметър);
- потисната имунна система (например при ХИВ/СПИН или поради прием на имуносупресивни лекарства)
Клинична картина
Голяма част от меланомните новообразувания по тялото започват развитието си с промени в размера, формата или цвета на вече съществуваща бенка. Други започват като тъмна област по кожата, която може да изглежда като нова бенка.
По-голямата част от in situ меланомите не предизвикват никакви симптоми, като например сърбеж, болка, секреция или кървене.
Лечение
Най-подходящото лечение при меланом in situ на тялото е пълното му изрязване (ексцизиране), но ако не се отстрани напълно, може да се трансформира в инвазивен рак. Затова е особено важно резекционните ръбове да бъдат чисти (да няма ракови клетки).
Според Британската асоциация на дерматолозите (British Association of Dermatologists), както и други здравни организации като NICE (National Institute for Health and Clinical Excellence, Национален институт за здраве и клинични постижения), хората, които са имали меланом in situ, не е нужно да бъдат проследявани от техните дерматолози. Причината за това е, че меланомите in situ имат много малка вероятност да метастазират, след като са били ексцизирани.
Подробна информация относно хистологичните особености, клиничните прояви, методите за изследване и диагностика на меланом in situ ще намерите при:
Профилактика
Правилната профилактика е от изключително значение за предотвратяване развитието на меланоми in situ:
- носене на подходящо облекло, очила, предпазващи от UV лъчи, както и шапка, която предпазва лицето, врата и ушите;
- стоене на сянка в часовете между 10:00 и 16:00, когато слънчевите лъчи са най-силни;
- предпазване на бебета и малки деца от директната слънчева светлина;
- слънцезащитен крем — той трябва да е със SPF най-малко 15 (SPF — Sun Protection Factor, слънцезащитен фактор). Кремът се нанася 15 до 30 минути преди излагането на слънце, като се нанася на всеки два часа и веднага след къпане и изтриване с кърпа.
Слънцезащитните кремове обаче не трябва да се използват като алтернатива на подходящото облекло или стоенето на сянка — те допълват тези мерки и осигуряват допълнителна защита; - Британската асоциация на дерматолозите препоръчва да се потърси помощ от лекар за всяка една промяна на бенка или тъмно петно по кожата;
Прогноза
Прогнозата за този стадий на меланом е отлична, като причината за това е липсата на кръвоносни и лимфни съдове в най-горния слой на кожата, което възпрепятства разпространението (метастазирането) на анормалните клетки към други части на тялото.
При тези новообразувания много рядко се наблюдават рецидиви, ако те се отстранят напълно чрез хирургично лечение.
Коментари към Меланом in situ на тялото МКБ D03.5