Ларингеален хрущял МКБ C32.3

Хондросаркомите са редки злокачествени неоплазми на хрущялната тъкан, които могат да възникнат от хрущяли навсякъде в тялото, но най-често се наблюдава в дългите кости и таза. Ларингеалният хондросарком съставлява по-малко от 0,2% от злокачествените тумори на главата и шията и около 1% от всички злокачествени заболявания на ларинкса. По литературни данни са съобщени приблизително 400-600 случаи на ларингеален хондром и хондросарком.

В научната литература не се споменават етиологични фактори, отговорни за възникване на малигненото новообразувание. Съобщават се отделни случаи на поява на хондросарком след лъчетерапия. В голямото проучване, около една трета от пациентите, страдащи от хондросарком, имат анамнеза за дългогодишна употреба на тютюневи изделия (тютюнопушене), което определя тютюнопушенето като асоцииран фактор. По-голямата част от случаите с хондросарком са диагностицирани при пациенти на възраст над 70 години, което кореспондира с максималната хрущялна осификация.

Хондросаркомът по-често възниква от крикоидния хрущял. Злокачественото новообразувание на ларингеален хрущял се характеризират с ниска тенденция за метастатично разпространение.
Хондросаркомът на ларинкса показва бавен и безболезнен растеж, първият симптом често е постепенно прогресираща дисфония. В напреднали стадии се установяват стенозни прояви като прогресиращ стридор и диспнея.

Диагнозата се основава на данни от анамнезата за прогресираща дисфония и стенозни прояви. Важни изследвания за диагнозата са индиректна или директна ларингоскопия, които дават информация за туморна формация в ларинкса, най-често обхваната от интактна (непроменена) лигавица. При ларингоскопията се взема материал от съмнителното образувание - биопсия. Окончателна диагноза се поставя след хистологично изследване на биопсичния материал.

Контрастно-усилената компютърна томография и ядрено-магнитният резонанс са образни изследвания, които визуализират не само груби калцификати, патогномонични за хондроматозни новообразувания, но също така дават информация за степента на ангажиране и прорастване в околните тъкани.

Лечението на злокачествено новообразувание на ларингеален хрущял е предимно хирургично.

Прогнозата като цяло е добра в случаи, когато се постави ранна диагноза.