Чревен тракт, неуточнена част МКБ C26.0

Туморите на червата могат да бъдат доброкачествени и злокачествени. Полипите се отнасят към доброкачествените.

Тумори на тънкото черво

Към доброкачествените тумори на черво се отнасят: хемангиом, лейомиом, лимфангиом, неврофибром. От злокачествените най-чест е лимфосаркома, който може да засягне части от цялото тънко черво включителни и апендикса, с което могат да имитират картината на апендицит -коремни боли. Развива се чревна непроходимост, която клинчно се изявява с коремни боли и раздуване на корема, хронична диария. Лечението е оперативно, химиотерапия и лъчетерапия. Прогнозата на лимфосаркома се определя от това доколко са засегнати от туморния процес лимфните възли

Тумори на дебелото черво

Към доброкачествените тумори на дебелото черво се отнасят хемангиомите. По-рядко срещани тумори в детска възраст са злокачествените. Към тях се отанасят аденокарциномът и саркома. Клинична симптоматика е неспецифична. Прогнозата е лоша. Саркомът на колона се изявява до 4 годишна възраст с слузно-кървава диария. Лечението е оперативно. Прогнозата е неблагоприятна.

Полипи

Полипите са доброкачествени тумори. Най-често срещаните форми в детска възраст са: ювенилни полипи, фамилна аденоматозна полипоза, синдром на Peitz-Jeghers, синдром на Gardner. Увенилните полипи са познати още като хамартоми. Изявяват се главно межу 3 и 5 годишна възраст. Клинчите прояви включват наличие на ясна кръв върхи изпражненията, коремна болка. Диагностицира се чрез ректосигноидоскопия и хистологично изследване. Лечението е хирургично - ендоскопска операция. Прогнозата е лоша.

Фамилната аденоматозна полипоза се унаследява, засяга еднакво и двата пола и се характеризира с наличие на голям брой полипи по дебелото черво. Заболяването се смята за преканцероза, т.е. може да дегенерира в злокачествен процес. От 80 до 100% е вероятноста да премине в злокачествен процес. За първи път симптоматично се изявяват на 10-15 годишна възраст. Клиничните прояви са: диария, коремни болки, анемия, кръв в изпражненията. Диагностицира се чрез иригография. Лечението е оперативно.