Вирусен енцефалит, предаван от членестоноги, неуточнен МКБ A85.2

Вирусните енцефалити, предавани от членестоноги са остри зоонози, с резервоар диви или домашни животни и преносители - различни видове членестоноги.

Естествен извор на вирусен енцефалит, предаван от членестоноги са гризачи, таралежи, катерици, птици. Често в природните огнища в циркулацията на причинителя се включват и домашните животни - крави, овце, кози. Козите боледуват и отделят вируса с млякото, кравите видимо не боледуват, но при тях също има виремия и млякото е опасно. Домашните животни са временни извори на заразата.

Въпреки наличието на причинителите в кръвта през острия стадий на болестта, болният човек не е извор на зараза.

Описани са голям брой безсимптомни форми на вирусни енцефалити, предизвикани от членестоноги.

В природата ухапването от кърлежи е често срещано явление. Многократното заразяване със субзаразни дози на инфекцията води до битов имунитет. Механизмът на заразяване е предимно кръвен (трансмисивен), чрез ухапване от заразен кърлеж. Главни преносвачи на заразата са кърлежите Ixodidae.

Вирусите проникват във всички системи и органи на заразения кърлеж, но най-висока е концентрацията им в слюнчените жлези. Впиването на кърлежа обикновено е безболезнено, тъй като заедно със слюнката си вкарват и анестезиращо и кръвосъсирващо вещество в раната. Кърлежите са не само преносвач на заразата, но и резервоар на инфекцията.

Алиментарният път на предаване на заразата, чрез консумация на сурово мляко от домашни животни, е също възможен.

Възприемчивостта на човека е всеобща. Имунитетът след преболедуване е продължителен, а в ендемичните райони местното население притежава вирусонеутрализиращи антитела.

Разнообразната клинична картина на заболяването затруднява диагнозата. Важни са епидемиологичните данни - сведения за наличие на природни огнища, ухапване от кърлежи. Разпознаването на болестта се подпомага от лабораторните изследвания. За изолиране на вируса в първите 2-3 дни на заболяването се взема кръв, церебрална течност, а при летални случаи - мозъчна тъкан. Най-голямо значение имат серологичните изследвания. Комплементсвързващите антитела се появяват към 3-тата седмица на боледуването. Запазват се до 12 месеца и откриването им в серума говори за прекарана инфекция.

Основа на борбата с вирусен енцефалит, предаван от членестоноги са доброто познаване на природните огнища. Предприемат се мерки едновременно спрямо изворите на заразата и за прекъсване на механизма на нейното разпространяване.

В огнището на заразата се предприемат следните противоепидемични мерки:

• болният се изолира в инфекциозно отделение
• за контактни се считат лицата, ухапани от кърлежи, обезкърлежавали животни и консумирали сурово мляко
• на всички контактни още през първите дни се поставя 3-5 ml специфичен имуноглобулин
• провежда се дезинфекция, дезинсекция и дератизация