Вторичен сифилис на кожата и лигавиците МКБ A51.3

Сифилисът е хронично системно заболяване с цикличен ход и редуващи се клинично активни и скрити периоди.

Сифилисът се причинява от Treponema pallidum (бледата спирохета), която е много подвижна, показва значителна устойчивост във външни условия, но бързо загива при изсушаване и високи температури.

Начините на заразяване със сифилис са няколко:

• по полов път - при индивиди, осъществяващи безразборни полови контакти без предпазни средства
• по кръвен път - кръвопреливане, различни манипулации, осъществявани без спазване на стерилност, наркомани, използващи общи спринцовки, трансплантация на органи
• трансплацентарно - по време на бременността болната майка предава инфекцията на плода посредством плацентата
• при използване на общи принадлежности (четка, самобръсначка, прибори за хранене, чаши и др.), но тук важно условие е да има наличие на входна врата, т.е. нарушена цялост на кожа, лигавици и полулигавици

В класическото развитие на нелекувания придобит сифилис се различават три клинични стадия (първичен, вторичен и третичен), които последователно се заменят, а в различно големи периоди от време инфекцията е в латентно състояние.

Вторичният сифилис се проявява приблизително 4 месеца след заразяването, но този период може да бъде удължен и до 6 месеца, ако първичният сифилис е бил неправилно лекуван. Вторият период продължава средно от 3 до 5 години.

Първата проява на вторичен сифилис на кожата и лигавиците е развитието на генерализиран обрив по кожата на тялото и крайниците, който може да застъпи крайната фаза на инволюция на твърдия шанкър. Обривът обикновено е дискретен, без субективни усещания и дори да не се приложи лечение, регресира спонтанно без следа след 2-3 седмици. С неговото изчезване настъпва вторичният латентен период, чиято продължителност зависи от имунологичната защита на организма (трае няколко седмици или месеца), след което отново се появяват луетични лезии, признак на рецидивния сифилис. Всички серологични реакции през този период са силно положителни и често се оказват решаващи за поставяне на диагнозата.

Ефлоресценциите през вторичния сифилис могат да се появят навсякъде по кожата и лигавиците. В морфологично отношение са твърде разнообразни, силно заразни и имат доброкачествена еволюция.

В зависимост от хронологията на възникване се различават няколко вида обриви при вторичен сифилис на кожата и лигавиците:

Макулозни сифилиди - те са най-честата и ранна манифестация на втория период на луеса и представляват малки, несливащи се, кръгли или овални, рязко ограничени петна с розово-червен цвят, които при натиск изчезват напълно. Розеолният обрив се появява в продължение на няколко дни, без да предизвиква субективни оплаквания. Най-изразен е по тялото (особено по страничните части), бедрата и флексорната повърхност на горните крайници. По лицето се наблюдава много рядко.

Към макулозните сифилиди спадат и нарушенията в пигментацията - левкодерма, която се появява в края на първата и началото на втората година от заболяването и представлява депигментирани петна с почти еднакви размери, без десквамация и без субективни оплаквания. Когато тези ахромични петна са разположени върху хиперпигментирана кожа, се говори за левкомеланодерма. Най-честата локализация са предната и страничните повърхности на шията, откъдето идва наименованието "огърлица на Венера", но пигментни сифилиди могат да се наблюдават и по рамената, торса, аксилите и много рядко по крайниците.

Папулозни сифилиди - този обрив се среща най-често, макар че е характерен главно за рецидивния сифилис. Отличителен признак е плътният и рязко ограничен инфилтрат в основата на папулите. Според големината, разположението и еволюцията на папулозните сифилиди основно се различават лентикуларни, милиарни и нумуларни папули, но това делене е условно, тъй като разнообразието, с което се представят, надхвърля възможностите за точна класификация. Папулозните сифилиди преобладават по честота пред останалите елементи и представляват кръгли, добре ограничени папули, плътни в основата и с матовочервен цвят. При натиск не изчезват и могат да се наблюдават в различен стадий на развитие. Повърхността им е гладка, но при обратно развитие се забелязва лека десквамация от центъра към периферията. Могат да се появят навсякъде по тялото, крайниците, дланите, ходилата и лицето, като след 1-2 месеца изчезват, оставяйки временни хиперпигментации. При пресния сифилис папулите са по-многобройни, по-малки и симетрично разпръснати, докато при всеки следващ рецидив големината им се увеличава, стават по-малко на брой и имат склонност да се групират в различни фигури. Описани са няколко разновидности на папулозните сифилиди:

• syphilis papulosa seborrhoica - папулите се разполагат по себорейните области, а когато са в областта между окосмената и неокосмената част на челото, носят наименованието корона на Венера
• syphilis papulosa psoriasiformis - папулите са покрити с бели сквами, наподобяващи тези при псориазис, и се разполагат по екстензорните повърхности на крайниците
• syphilis papulosa medidans - развиват се върху влажен и топъл терен (полови органи, анус, под гърдите, в аксилите, между пръстите), където в резултат на триене често мацерират, хипертрофират и улцерират. В гениталната област тези папули могат да вегетират до големи размери с полумека консистенция и върху широка основа и се наричат широки кондиломи. Те са розово-червени, но в резултат на некроза повърхността им добива бялосивкав цвят. Често от тях изтича серозен ексудат с неприятна миризма, съдържащ изобилие от трепонеми и поради това са най-заразните сифилиди
• syphilis papulosa palmaris et plantaris - разполагат се по дланите и ходилата и не са така надигнати, както тези на туловището. През последните години се отбелязва зачестяване на появата им в сравнение с преди 20 години
• syphilis papulosa rhagadiformis - представляват инфилтрирани цепнатини в областта на ануса, зад ушите и в ъглите на устата

Пустулозни сифилиди - развиват се на основата на папулозните лезии и се приемат като признак на тежко протичане на болестта. Срещат се обикновено при лица с туберкулоза, малария, авитаминоза, имуносупресирани, наркомани, алкохолици и често появата им е съпроводена от общи явления - повишена температура, главоболие, болки по мускули и кости. Този вид сифилиди се поддават трудно на терапия.

Сифилитична алопеция - характерна е за вторичния рецидивен сифилис, макар че може да се появи и преди шестия месец от началото на болестта. Опадането на космите е най-демонстративно по главата, но се засягат още веждите, миглите, брадата, пубисът и аксилите. Сифилитичната алопеция преминава сравнително бързо от антилуетичното лечение, след което косата напълно се възстановява. Обикновено се съчетава с други сифилиди, най-вече левкодерма.

Подробна информация за сифилитична алопеция и сифилитична левкодерма можете да прочетете тук:

• мкб L99.8 - Други уточнени увреждания на кожата и подкожната тъкан при болести, класифицирани другаде

Вторични сифилиди по лигавиците - също се наблюдават макулозни и папулозни елементи, но поради влагата, топлината и постоянното микротравмиране имат по-особен изглед и по-продължителна еволюция. Сифилитичните огнища на лигавиците представляват мукозни плаки. Когато са разположени в областта на ларинкса, еродират и предизвикват дълготрайно пресипване на гласа - сифилитична дисфония. Мукозните прояви на вторичния сифилис са едни от най-заразните обривни елементи на заболяването и имат важно епидемиологично значение.

Диагнозата вторичен сифилис на кожата и лигавиците се поставя на базата на данните от разпита на болния и откриването на бледата спирохета по метода на ултрамикроскопията от ексудата на вторичните сифилиди. Основно значение, обаче има серологичното изследване.

Лечението се провежда в кожно-венерологична клиника от специалист. По негова преценка могат да се приложат антибиотици - пеницилини. При свръхчувствителност към пеницилина може да се прибегне до антибиотици от други групи. Прилагат се препарати с имуностимулиращ ефект, витамини от групата В, кортикостероиди.