Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални болести Дифтерия Назофарингеална дифтерия

Назофарингеална дифтерия МКБ A36.1

Назофарингеална дифтерия МКБ A36.1 - изображение

Дифтерията е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира със специфично възпаление на горните дихателни пътища и чести усложнения от страна на сърдечно-съдовата, нервната и отделителната система.

Причинител на заболяването е бактерият Corynebacterium diphteriae, Грам-положителна пръчица.

Източник на инфекцията са болните, реконвалесцентните и здравите заразоносители. Заразата се предава по въздушно-капков път. Засягат се най-често деца от 1 до 5-годишна възраст.

Назофарингеална дифтерия е една от клиничните форми на заболяването.

Клиничните прояви започват след кратък инкубационен период от 2 до 4 дни, рядко 6 - 10 дни. Патологичните промени се ограничават в областта на ноздрите с изтичане на серозно-гноен секрет и нежни белезникави мембрани по лигавиците, особено по назалния септум. С напредване на заболяването мембраните обхващат външната стена на ноздрите и горната устна. Протичането е леко без токсични прояви.

По-късно се засяга фаринкса с обхващане задните части на устната кухина и проксималната част на фаринкса. Налице е увредено общо състояние, наличие на характерни сиви налепи по гърлото и лимфаденомегалия. Обикновено дифтерията на носа и гърлото протичат заедно и се обединяват в назофарингеална дифтерия.

Диагнозата на назофарингеалната дифтерия се поставя на базата на клинико-епидемиологичната обстановка и микробилогичното изследване, както и клиничните прояви. Материали за изследване са секрети от носа и гърлото, взети със стерилен тампон. Прави се посявка най-късно до 5-6 часа след вземане на материала. Преди посявката се правят две натривки, които се оцветяват по Грам и Нейсер за директна бактериоскопия, ориентировъчно.

Усложненията са резултат от действието на дифтерийния токсин, който засяга предилекционно сърцето и нервната система.

Лечението на назофарингеална дифтерия е задължително в болница при най-малкото съмнение за дифтерия. Прилага се хиперимунен антитоксичен противодифтериен серум, разреден по Безредка. Успоредно с него се инжектира дифтериен токсоид. Антибиотичното лечение включва пеницилин, еритромицин, амоксицилин.

3.8, 6 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО