Други инфекции, предизвикани от Mycobacterium МКБ A31.8

В рубриката други инфекции, предизвикани от Mycobacterium са разгледани инфекциите, причинени от нетуберкулозни представители на семейство Mycobacterium - M. chelonae, M. fortuitum, M. kakaferifu, M. kasongo, M. scrofulaceum, M. simiae, M. szulgai, M. terrae, M. triviale, M. xenopi.

Патогените принадлежат към семейството на нетуберкулозните микобактерии. Развиват се бързо и могат да се открият навсякъде в околната среда, включително в почвата, отпадъчните води и питейната вода. Повечето са устойчиви на неблагоприятни външни въздействия и на дезинфектанти. Причиняват опортюнистични инфекции с хронично протичане у човека.

Смята се, че инфекцията не се предава директно от човек на човек. Предполага се, че това става чрез околната среда по контактен или аерогенен път.

Нетуберкулозните инфекции, предизвикани от Mycobacterium се срещат най-често като причинители на опортюнистични инфекции:

• при имунокомпрометирани болни, болни от СПИН в късни стадии
• пациенти с хронични заболявания - бронхиектазии
• жени в климактериума

Освен белодробни заболявания, наподобяващи туберкулоза микобактериите предизвикват нетуберкулозни микобактериални инфекции на меките тъкани, на кожата и на костите. Такива бактерии са M.marinum, M.ulcerans, M.chelonae.

Най-често поразяват хора, работещи в контакт с вода или в контакт с риби. Счита се, че някои видове риби са носители на бактериите.

Микобактериите причиняват и системно поразяване, разпространявайки се в кръвта и оттам до органи като черен дроб, слезка и костен мозък. Това се наблюдава най-често при пациенти с тежък имунен дефицит. Причинители, които се изолират най-често са M.kansasii, M.marinum, M. haemophilum.

Оплакванията от страна на болните включват отпадналост, загуба на тегло, изпотяване, субфебрилна температура.

Диагнозата се поставя на базата на лабораторни изследвания, директна микроскопия, посявки на специални среди, серологични изследвания. Материалите, които се изследват се вземат от храчка. Трябва да има поне три проби като две от тях трябва да са положителни. Понякога може да се направи биопсия на лимфен възел, за да се открие грануломатозно възпалени.

Лечението на други инфекции, предизвикани от Mycobacterium включва продължително приложение на комбинации от антибиотици и химиотерапевтици. Задължителни медикаменти са рифампицин, етамбутол и макролид. Допълнително могат да се използват амикацин или стрептомицин.