Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални зоонози Еризипелоид Кожен еризипелоид

Кожен еризипелоид МКБ A26.0

Кожен еризипелоид МКБ A26.0 - изображение

Еризипелоидът е остра бактериална инфекция на кожата и други органи, причинена от микроорганизма Erysipelothrix rhusiopathiae, Грам-положителна бактерия.

Източник на заразата са болните свине, риби и други домашни животни. Хората се заразяват чрез директен контакт с месо от заразени животни. Инфекцията може да възникне и чрез наранена кожа или лигавици.

Входна врата е обикновено наранената кожа. Боледуват главно касапи, скотовъди, ветеринари, рибари, работници от предприятия за преработка на кожи. Заболяването се среща по-често през топлите месеци. Наблюдават се спорадични случаи, а понякога и епидемии.

Най-честата и лека форма на заболяването е т.нар. кожен еризипелоид, който е самоограничаващо се заболяване, познато още като мигриращ еритем.

Кожният еризипелоид се изявява след инкубационен период от 2 до 15 дни, средно 3-4 дни.

На входната врата на инфекцията, най-често кожата на пръст или гърба на ръката, се развива слаб оток, окръглена червена плака, рязко разграничена от околната тъкан, която се уголемява бавно, а в центъра й процеса регресира (образуване на пръстени със синьо-червен център). Промените могат да обхванат съседни пръсти или други участъци на ръцете. Оплакванията са свързани със сърбеж и локална болка. По интерфалангеалните стави се появява оток и регионалните лимфни възли се увеличават. Много рядко по тялото може да се появи бързопреходен полиморфен обрив. Наблюдават се ставни прояви в съседство с кожната плака. Някои пациенти могат да имат леко повишена температура, втрисане и общо неразположение. Много рядко възниква дифузна кожна форма, когато множество лезии се появяват в различни части на тялото.

Диагнозата кожен еризипелоид се поставя обикновено въз основа на клиничните признаци и анамнезата за рискова професия. Причинителят се доказва чрез култура от секрет от кожните лезии.

Диференциална диагноза се прави с еризипел, целулит и др.

Кожната форма на еризипелоид е самоограничаваща се и обикновено отшумява спонтанно в рамките на 2-4 седмици. Въпреки това, лечението с антибиотици ускорява процеса на оздравяване и намалява вероятността за разпространение на инфекцията към други органи. Обикновено заболяването се лекува с пеницилин или цефалоспорин. При непоносимост към тези медикаменти може да се използва еритромицин, рифампицин, тетрациклин и др.

4.0, 6 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО