Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални зоонози Туларемия Гастроинтестинална туларемия

Гастроинтестинална туларемия МКБ A21.3

Гастроинтестинална туларемия МКБ A21.3 - изображение

Туларемията е остра инфекциозна болест, ендемична зооантропоноза с природна огнищност. В последното десетилетие в Западна България са наблюдавани няколко взрива от заболяването.

Причинителят на туларемията е Pasteurella tularensis.

Заболяването протича с токсиинфекциозен синдром и засягане на лимфните възли, като чрез хематогенно дисеминиране инфекцията достига до различни органи.

Предаването на заразата може да се осъществи по следните механизми:

  • трансмисивен
  • контактен
  • алиментарен
  • аерогенен

Входна врата са кожата, храносмилателният тракт, конюнктивите, дихателните пътища. Боледуват главно ловци, месари, кожари, лаборанти и др.

Гастроинтестиналната туларемия се проявява след инкубационен период от 2 до 4 дни. Най-често причинителят прониква в червата със заразена храна и вода.

Клиничната картина протича със силни коремни болки, гадене, повръщане, диария със слуз, а понякога със слуз и кръв или съобщават за хематемеза и мелена. Тази форма често протича фулминантно с летален изход. Освен като остър гастроентерит, тя може да прилича и на коремен тиф - хиперпирексия, токсични симптоми до прострация, ступор, делири, кома, хепато- и спленомегалия.

Диагнозата на абдоминалната туларемия се поставя на базата на клинико-епидемиологичните данни, кръвната картина, доказване на причинителя в материал от язва, гной от лимфен възел. Използва се също реакция аглутинация, ELIZA и др.

Диференциална диагноза се прави с други чревни инфекции - шигелоза, салмонелоза, стафилококов ентероколит, коремен и петнист тиф и др.

При лечението на гастроинтестиналната туларемия се прилагат цефалоспорини, аминоглюкозиди, стрептомицин, тетрациклин, новобиоцин, хлорамфеникол, канамицин. При необходимост се прилагат патогенетични и симптоматични средства.

3.5, 4 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО