Белодробна туларемия МКБ A21.2

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Туларемията представлява остро и тежко протичаща трансмисивна зооноза с бактериална етиология и природна огнищност. В зависимост от входната врата на инфекцията се наблюдават различни клинични форми. При белодробна туларемия входна врата най-често е респираторният тракт, а локализацията на първичното огнище е по хода на структурите на белия дроб.

Причинител и особености

В ендемичните за туларемия райони е необходима повишена бдителност, подобряване на здравната култура на населението и прилагане на различни общи мерки за профилактика на болестта чрез намаляване риска от заразяване.

Характерните особености на болестния процес включват:

• причинител на инфекцията: причинителят на заболяването е Pasteurella tularensis, Грам-отрицателен аероб. По времето на Втората световна война Pasteurella tularensis е включена в списъка на агентите, използвани с цел биологична заплаха в различни програми по време на войната и след нея
• източник и резервоар на инфекцията: резервоар на заразата са дивите животни, особено зайци, обикновени полевки, водни плъхове, различни хищни животни, птици, а в ролята на преносители влизат някои видове кърлежи, мухи, комари и други
• рискови фактори: туларемията се среща по-често при мъже, вероятно във връзка с по-честото упражняване на рискови професии и излагане на по-висок риск от заразяване в сравнение с жените. Засегнати са определени професии, главно селскостопански работници, ловци, ветеринари, работещи в кланици и други. Поради трансмисията на причинителя чрез кърлежи, заболяването се среща по-често през пролетта и лятото, като роля играе и ареалът на разпространение. Ежегодно се регистрират нови случаи, като през последните години в САЩ се регистрират около 300 нови случая за година
• механизъм на предаване: туларемията се предава на хората чрез контактен, фекално-орален, трансмисивен и инхалационен (въздушно-капков) механизъм. Контактното заразяване става обикновено при обработка на животни след лов или контакт с болни гризачи. Причинителят прониква през увредена кожа и лигавици. Алиментарното заразяване възниква при употреба на контаминирани от гризачи хранителни продукти. Трансмисивното заразяване става след ухапване от кърлежи, комари или други насекоми. Аерогенният път на заразяване се реализира предимно при обработка на заразени фуражи и зърнени продукти
• особености: първична белодробна туларемия се развива при инхалиране на причинителя, а вторична белодробна туларемия може да се развие в хода на всяка една от другите форми. Болестта показва изключително висок инфекциозен потенциал, като минимален брой патогени са достатъчни за предизвикване на заболяване

Симптоми

Една от най-честите клинични форми на заболяването туларемия е белодробната туларемия.

Първичното инфектиране настъпва по аерогенен механизъм при инхалиране на частици, съдържащи причинителя и директно попадане в белия дроб. Белодробната туларемия може да се развие вторично и да се дължи на хематогенна или лимфогенна разсейка, като всяка една от другите форми на инфекцията може да доведе до развитие на белодробна туларемия.

Клиничното протичане показва известна вариабилност при отделните пациенти. При едни от болните се поразяват дихателните пътища (ларинкс, трахея, бронхи), докато при други се поразява предимно паренхимът на белия дроб. В първия случай се появява суха кашлица, болки зад гръдната кост, изострено дишане със сухи, свиркащи хрипове и данни за увеличение на бронхиалните, паратрахеалните и медиастиналните лимфни възли.

Туларемийната пневмония може да бъде огнищна или конфлуираща. Болните се оплакват от непродуктивна кашлица в началото, но по-късно отделят слузни или слузно-кървави храчки. При прегледа се установява тахипнея с дребни влажни или крепитиращи хрипове.

Протича тежко, със склонност към рецидиви, абсцеси и плеврални изливи, с мононуклеарна цитоза. Установява се увеличение на медиастиналните лимфни възли.

Възможно е развитие на различни по вид и тежест усложнения, включително остър респираторен дистрес синдром, дихателна недостатъчност, вторични инфекции, дисеминация на процеса, септично състояние, летален изход.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при белодробна туларемия се изгражда въз основа на обстойния анализ от информацията, получена в хода на различните методи на изследване:

• епидемиологична анамнеза: важно значение има уточняването за пребиваване в район с висока честота на туларемия, контакт с почва, животни, обработка на месо, ухапване от възможни преносители и други
• физикални находки: обстоен физикален преглед с оглед на кожата и видимите лигавици, палпация на регионалните лимфни възли, белодробна аускултация, оценка на сърдечната честота и кръвно налягане, установяване на други характерни патологични находки
• лабораторни и микробиологични изследвания: изследването на кръв показва обикновено раздвижване в белия кръвен ред, повишени маркери на възпалението, промени в някои други показатели, които са неспецифични и се използват предимно за подпомагане на диференциалната диагноза и оценка на общото състояние на засегнатите. Микробиологичното изолиране на причинителите от храчка, кръв и други секрети потвърждава диагнозата и има най-висока диагностична стойност
• образни и инструментални изследвания: за оценка на тежестта на промените по хода на белия дроб се извършва рентгеново изследване на белите дробове, по-рядко може да се наложи назначаване на компютърна томография и други високо специализирани визуализационни техники

Диференциалната диагноза налага различаване от някои инфекциозни и неинфекциозни заболявания, протичащи с идентични клинични оплаквания и лабораторни находки.

Лечение

Терапевтичният подход при съмнения или потвърждаване на диагнозата туларемия включва своевременна хоспитализация на засегнатите и настаняване в съответните инфекциозни отделения, назначаване на етиологично и подходящо допълнително лечение:

• етиологична терапия: лечението, насочено към конкретния причинител, включва използването на широкоспектърни антибиотици от различни фармакологични групи, като сред тези с най-висока ефективност се отличават доксициклин, гентамицин, канамицин, азитромицин, ципрофлоксацин, левофлоксацин и много други, прилагани в подходящи дозови режими, съобразени с тежестта на протичане на инфекцията
• допълнително лечение: при тежко протичане на белодробна туларемия може да се наложи извършването на спешни реанимационни мероприятия, лечение с кислород, включване на водно-солеви вливания, лечение с антипиретици, аналгетици, средства за подобряване на дишането, допълнително включване на витамини и други
• общи мерки: необходим е строг постелен режим, ограничаване достъпа на външни лица (няма риска за предаване на заразата, но е налице опасност от развитие на вторична бактериална инфекция)

Прогнозата е сериозна при липса на своевременно започване на антибиотична терапия и значително се подобрява при ранно стартиране на лечението, липса на сериозни усложнения и добро общо състояние на болния преди заразяването.

Профилактиката включва някои общи мерки, включително използване на лични предпазни средства при обработка на месо, почва, лабораторни консумативи, мерки за борба с гризачите и вредителите, използване на репеленти и други. Разработена е ваксина, която се прилага само при лица, които са изложени на изключително висок риск от заразяване.

Изображения: freepik.com