Очно-жлезна туларемия МКБ A21.1

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Туларемията представлява природно-огнищна трансмисивна зооноза, която крие потенциален риск от използване под формата на биологично оръжие и тероризъм във връзка с високия си инфекциозен потенциал, бързо разгръщане на клиничната картина и висок риск от тежки усложнения и леталитет.

Протича с токсиинфекциозен синдром, характерен лимфонодулит и поражение на различни органи и системи, като разликите в клиничното протичане произхождат от различните механизми на заразяване и различна входна врата за проникване на причинителите.

Очно-жлезна туларемия се развива при проникване през конюнктивите и засягане главно на очите и лимфните възли.

Причинител и особености

Туларемията показва към днешна дата честота от няколкостотин новозаразени души ежегодно, като броят им за САЩ е около 300, с най-висока честота в централните части на страната.

Характерно за болестния процес е следното:

• причинител на инфекцията: туларемията се причинява от Pasteurella tularensis, Грам-отрицателен аероб, който не образува спори, а при неблагоприятни условия образува капсула. По своите патогенни свойства се приближава до чумния бактерий, а по антигенната си структура показва сходства, близки до бруцелите
• извор и резервоар на заразата: извор на заразата са главно дивите гризачи, като например обикновената полевка, водните плъхове, домашната мишка, зайци, белки и други диви животни, гризачи и птици
• механизъм на заразяване: предаването на заразата се осъществява по различни механизми, най-често по трансмисивен път (след ухапване от кърлежи, някои видове мухи и други, които играят роля на преносители на заразата), при директен или индиректен контакт с контаминирана почва, здрави или умрели животни, по алиментарен път (при консумация на заразено месо), както и по въздушно-капков път. При очно-жлезната форма входна врата са конюнктивите
• рискови фактори: изложени на по-висок риск са някои професии (ветеринари, ловци, месари, фермери, научни и лабораторни работници, изследващи причинителя), лица с имунна супресия, както и всички, които могат да имат потенциален контакт с умрели животни, почва или пребивават в район с висока честота на инфекцията
• особености: важна особеност е, че не се описва риск от предаване и разпространение на заразата от човек към човек, но инфекцията има изключително висок инфекциозен потенциал, като са необходими много малък брой патогени за провокиране на инфекция

Симптоми

Клиничното протичане при различните форми на туларемия показва някои характерни особености, като обикновено първите признаци на инфекцията се проявяват след инкубационен период от около три до пет дни (при част от пациентите е възможно удължаване на инкубационния период от две седмици).

Клиничната картина на очно-жлезната туларемия протича с тежък конюнктивит с болки, фотофобия (светлобоязън), сълзене, хемозис и изтичане на мукопурулентен секрет. Върху зачервената очна конюнктива могат да се появят папули, везикули или некротични язви, покрити с гноен налеп. При обхващане на булбуса, може да се стигне до трайно ослепяване.

Бързо се увеличават предушните или субмаднибуларни лимфни възли, които формират характерните туларемийни бубони.

Общото състояние на болните е тежко, телесната температура е значително повишена, болните са отпаднали, уморени, сънливи, без апетит.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при очно-жлезна форма изисква комплексен подход и целенасочени мерки, тъй като в много райони заболяването е с твърде ниска честота и липсва изградена бдителност при специалистите.

Обикновено за поставяне на диагнозата е необходим обстоен анализ на информацията, получена от:

• епидемиологична анамнеза: данни за посещение на ендемичен район, контакт с умрели животни, упражняване на рискова професия или хоби
• клиничен преглед: оценка на общото здравословно състояние, оглед и палпация на засегнати лимфни възли, установяване на характерни промени по очите и други
• изолиране на причинителя: за потвърждаване на диагнозата е необходимо изолиране на причинителя, като за целта е необходим материал от различни телесни течности и секрети. При съмнения за туларемия антибиотичното лечение може да стартира преди микробиологичното потвърждаване на диагнозата
• други изследвания: кръвните изследвания обикновено са неспецифични, като показват характерните за бактериална инфекция находки, при съмнения за засягане на вътрешните органи може да се наложи назначаване на подходящи образни изследвания, а при значителни затруднения в диагностичния процес може да се вземе биопсия от засегнат лимфен възел и да се подложи на хистологичен и микробиологичен анализ

Диференциалната диагноза налага различаване от някои други инфекциозни заболявания, при които има налице идентично клинично протичане, като например венерична лимфогранулома, орнитоза, някои форми на чума и други.

Лечение

Терапевтичният подход при очно-жлезна туларемия изисква комплексни, своевременни мерки, съобразени с тежестта на протичане, естеството на уврежданията и редица индивидуални особености от страна на засегнатите. Етиологичното лечение (насочено към конкретния причинител) е антибиотично, а допълнително се прилагат мерки за корекция на наличните нарушения, облекчаване на симптомите и подпомагане на възстановяването:

• антибиотична терапия: за лечение на туларемия могат да се използват широкоспектърни антибиотици от различни групи, като например тетрациклини (тетрациклин, доксициклин), аминогликозиди (гентамицин, стрептомицин, канамицин), някои макролиди (азитромицин), квинолони (ципрофлоксацин, левофлоксацин), а в някои случаи и амфениколи, сулфонамиди, линкозамиди и други
• симптоматична терапия: в зависимост от оплакванията при конкретния пациент се назначават подходящи симптоматични средства, включително обезболяващи, средства за понижаване на температурата, противовъзпалителни агенти, локални средства за овладяване на очните прояви и други
• общи мерки: не се налага строга изолация на засегнатите, поради липсата на риск от предаване на заразата от човек към човек, въпреки което се препоръчва строг постелен режим, ограничаване на контактите, както и различни общи мерки за подпомагане на възстановяването и намаляване риска от възникване на усложнения

Прогнозата при ранно лечение е добра, но при наличие на усложнения, при лица с потисната имунна защита, както и при късно откриване на инфекцията са възможни различни по вид и тежест усложнения, включително и летален изход.

Профилактиката на очно-жлезната туларемия се състои в дератизация, използване на защитно облекло, забрана на лова на зайци при епидемия, понякога превантивно лечение със стрептомицин и други.

Изображения: freepik.com