Амебиаза, неуточнена МКБ A06.9

Амебиаза, неуточнена е протозойно заболяване, което се причинява от едноклетъчния паразит Entamoeba histolytica, род Entamoeba. В зависимост от локализацията и разпространението на болестния процес заболяването протича с кърваво-слузна диария (амебна дизентерия) или с извънчревни усложнения като амебен абсцес на черния дроб, абсец на белия дроб, кожна амебиаза или амебна инфекция с друга локализация. От значение бива и давността на заболяването - амебната дизентерия протича като остра или хронична клинична форма.

Причини

Entamoeba histolytica е инвазивен протозоен паразит, поразяващ в храносмилателната система на човека. Среща в две основни форми - трофозоит и циста.

• Трофозоит - Трофозоитите могат да съществуват като две форми - forma magna и forma minuta. Forma minuta, позната още като коменсална или просветна форма обикновено се открива при болни от асимптомна амебиаза, храни се с бактерии и гъбички и се размножава чрез просто делене. При неблагоприятни условия се превръща в циста, а при отслабена имунна система на гостоприемника - в тъканна форма. Forma magna се среща в лигавицата на дебелото черво и представлява инфазивната тъканна форма, която съдържа фагирани еритроцити и предизвиква появата на лигавични язви и развитието на остра чревна амебиаза. Именно forma magna е причинител на амебна дизентерия.
• Циста - Цистите са сферични с диаметър 10-15 µm в диаметър и притежават 4 ядра, те се образуват от коменсалната форма (forma minuta) и чрез фекалиите попадат в околната среда, а от там чрез замърсени хранителин продукти и вода достигат до храносмилателната система на човека. Цистите са устойчиви спрямо факторите на околната среда, което гарантира продължаващото разпространение на амабиазата.

Единствен източник на заразата е болният или безсимптомен носител, който отделя чрез фекалиите си амебните цисти, като за едно денонощие един цистоносител може да отдели над 300 милиони цисти.

Разпространение

Амебиазата е заболяване със световно разпространение, но области в Южна Азия, Африка и Южна Америка се определят като ендемични. Възприемчивостта е всеобща, но по-често страдат лицата с по-нисък социален статус, отслабен имунитет, предимно от мъжки пол. Заболяването се среща най-често във възрастта от 20 до 50 години. След прекарана амебиаза няма траен имунитет и са възможни рецидиви и реинвазии.
Пътищата на разпространение на заболяването са:

• хранителен;
• воден;
• контактно-битов.

Заразяването настъпва при консумация на хранителни продукти, вода, зеленчуци и плодове, контаминирани с амебни цисти, както и при контакт с замърсени предмети на болния. Заразяването е възможно и при генитално-анален контакт какъвто е маханизма на предаване при амебния баланит.

Патогенеза

Заразяването с Entamoeba histolytica се осъществява чрез поглъщане на зрели цисти от фекално замърсена храна, вода или ръце. Цистните форми устояват на киселинното действие на стомашната киселина и достигат до тънкото черво. Вътре в лумена на червата цистните форми се превръщат във forma minuta и могат да съществуват под тази форма дълго време без да причинят заболяване. От тази трофозоидна форма в дисталния отдел на гастро-интестиналния тракт се освобождават трофозоитите. Трофозоитите са с подчертани фагоцитни, протеолитични и цитолитични свойства, те освобождават протеази, N-ацетилглюкозаминидаза, фосфолипаза-А и колагеназа. Форма магна нахлува и разрушава лигавицата на дебелото черво, също така може да премине през порталната циркулация, достигайки до черния дроб и други органи.

Симптоми

Амебиазата протича в две клинични форми:

• остра чревна амебиаза;
• хронична и рецидивираща амебиаза.

Описани са и тежко протичащи форми на амебиазата - мълниеносно протичане. Среща се при 5-10 % от хоспитализираните пациенти с остра чревна амебиаза, предимно бременни жени, жени в следродовия период и сред страдащи от други изтощителни интеркурентни заболявания. Характеризира се с чести дефекации на кървави изпражнения, коремна болка, коликообразни болки и постоянни тенезми (непродуктивни, болезнени позиви за дефекация). Преобладава синдром на интоксикация с висока температура, силна дехидратация до прострация, кръвотечение с перфорация на чревна стена и перитонит, прогресиращо влошаване на състоянието до летален изход за няколко дни или седмици.

Извънчревната амебиаза се характеризира с образуване на абсцеси във вътрешните органи - черен дроб, бели дробове, мозък и др. Наблюдават се също руптури на абсцесите в перитонеума, плеврата, перикарда.

Амебният чернодробен абсцес е най-честата екстраинтестинална проява на инфекцията с Entamoeba histolytica и се среща при приблизително 8,5% от пациентите с анамнеза за преболедувана чревна амебиаза в миналото. Симптомите на заболяването се проявяват след различен период на боледуване от остра чревна амебиаза. След различен период от време (най-често 2 до 4 седмици), на фона на характерните за амебната дизентерия оплаквания се проявяват симптомите на чернодробна амебиаза, които биват:

• болки в чернодробната област, дясно подребрие;
• висока температура до 39°С (ремитираща или от постоянен тип);
• хепатомегалия;
• жълтеница.

Белодробният абсцес и плевропулмоната амебиаза се срещат при 2–3% от пациентите с инвазивна амебиаза и най-често биват предхождани от наличието на амебен чернодробен абсцес. Белодробна амебиаза без предхождаща амебна дизентерия или амебен абсцес на черния дроб се среща изключително рядко.

Изследвания

Лабораторни изследвания

Лабораторната диагноза на чревната амебиаза се поставя чрез направата на пълна кръвна картина и изследване на броя и разпределението на левкоцитите.

Микробиологични изследвания

Серологична диагностика

Изследването Елайза се използва за откриване на антигени от E.histolytica в проби от изпражнения. Тестовете на базата на антиген, използващи моноклонални антитела срещу галактоза / N -ацетилгалактозамин (GAL / GalNAc) дават обща чувствителност от 71-100% и специфичност на 93-100%.

Диференциална диагноза

Съществено значение за диагнозата има епидемиологичната анамнеза за пребиваване в страни с топъл климат, за преболедуване от амебиаза или данни за диария, паразитологичните и инструментални методи.

Лечение

Лечението на амебиаза, неуточнена е патогенетично и симптоматично. Назначават се десензибилизиращи и антихистаминови препарати и витамини. Болните се поставят на щадяща диета, с повишено количество на течности, ограничаване на въглехидратите и трудносмилаемите храни. Етиологичното лечение се провежда с противопаразитни препарати, средство на избор е Метронидазол.