Амебна инфекция с друга локализация МКБ A06.8

Амебиазата е паразитно заболяване, което се причинява от Entamoeba histolytica, патогенен представител на род Entamoeba. Различават се асимптомна и клинично изявена амебиаза. В зависимост от локализацията и разпространението на болестния процес заболяването протича с кърваво-слузна диария (амебна дизентерия) или с извънчревни усложнения.

Асимптомната амебиаза протича без клинични оплаквания. Във фекалиите се откриват луменни и цистни форми на E.histolytica. Рядко се наблюдава лек стомашно-чревен дискомфорт.

Извънчревната амебиаза е резултат на хематогенна разсейка на инвазивни (тъканни) амеби, чиито резултат е образуването на амебни абсцеси в различни органи - черен дроб, бели дробове, главен мозък, слезка, кожа по време на острата чревна амебиаза или няколко месеца или години след това.

В рубриката амебиазна инфекция с друга локализация са разгледани:

• Амебен апендицит;
• Амебен баланит.

Причини

Entamoeba histolytica е инвазивен протозоен паразит, член на род Entamoeba. Паразитът причинява заболяването амебиаза - асимптомпните, чревните и извърнчревни форми.

Паразитът съществува в две форми - трофозоит и циста.

Трофозоитите са с диаметър 20-30 µm и съдържат везикуларно ядро с централна ендозома, периферен хроматин и радиални ахроматични фибрили (придаващи вид на колело) и съществуват като две форми - forma magna и forma minuta. Forma magna представлява инфазивната тъканна форма, която съдържа фагирани еритроцити и предизвиква появата на лигавични язви и развитието на остра чревна амебиаза. Forma minuta е коменсална форма, която обикновено се открива при болни от асимптомна амебиаза, не съдържа фагирани еритроцити.

Цистите са сферични с диаметър 10-15 µm в диаметър и притежават 4 ядра.Цистите са устойчивата форма във външната среда.

Разпространение

Амебиазата е ендемична в тропическите страни, но също така е заболяване с широко разпространение в световен мащаб. Амебиазата обикновено се предава по фекално-орален механизъм, но може да се предава и индиректно чрез контакт със замърсени ръце или предмети, както и чрез генитално-анален контакт каквто е маханизма на предаване на амебният баланит.

Амебният апендицит (IAA) се счита за рядка проява на болестта в световен мащаб, тъй като няма дефинирани клинични особености, които отличават IAA от апендицитът с бактериална етиология. Диагнозата обикновено зависи от хистопатологично изследване. Острият апендицит причинен от Entamoeba histolytica се среща изключително рядко и обикновен в детска възраст. Амебният баланит също е рядко срещано заболяване и се определя като венерическа форма на паразитозата.

Патогенеза

Заразяването с Entamoeba histolytica се осъществява чрез поглъщане на зрели цисти от фекално замърсена храна, вода или ръце. Цистните форми устояват на киселинното действие на стомашната киселина и достигат до тънкото черво. Вътре в лумена на червата цистните форми се превръщат във forma minuta и могат да съществуват под тази форма дълго време без да причинят заболяване. От тази трофозоидна форма в дисталния отдел на гастро-интестиналния тракт се освобождават трофозоитите. Трофозоитите са с подчертани фагоцитни, протеолитични и цитолитични свойства, те освобождават протеази, N-ацетилглюкозаминидаза, фосфолипаза-А и колагеназа. Форма магна нахлува и разрушава лигавицата на дебелото черво, също така може да премине през порталната циркулация, достигайки до черния дроб и други органи, където причинява извънчревни форми на заболяването. Трофозоидите и цистите се отделят с фекалиите, което предразполага развитието на амебен баланит по генитално-анален път.

Амебен апендицит

Апендицитът преставлява остро възпаление на апендикса, вследствие на оток, увеличаване на лимфната тъкан и натрупване на секрети вътре в него. Лимфоидните фоликули на апендикса са в основата на развитието на острото възпаление, апендикостазата се предизвиква също от допълнителти фактори като наличие на патогенни бактерии или паразити и притискане на апендикса отвън.

Инфекциозните причинители могат до достигнат до апендикса по хематоген и лимфогенен път.
Амебният апендицит протича със симптомите на апендицит на фона на чревна или извънчревна амебиаза.

Основните симптоми биват:

• висока температура;
• гадене;
• повръщане;
• подуване на корема;
• коремна болка, която започва в близост до пъпа и постепенно се придвижва по-ниско и вдясно;
• кървава диария.

Най-честото усложнение на амебния апендицит е развитието на перитонит. При перфорация на апендикса амебите се разпространяват до паритонеума и могат да достигнат до други органи и системи. Възможно е формирането на абсцес около перфориралия апендикс, който се получава в резултат на опита на организма да се пребори с тежката инфекция.

Амебен баланит

Амебният баланит представлява възпаление на главичката на пениса в резултат на контакт с перианални язви с намиращи се трофозоити в тях. Амебният баланит е венерическа форма на паразитозата и представлява възпалителен процес, засягащ главичката на пениса.

Клиничната картина на състоянието се характеризира с оток на препуциума, изтичане на гнойна секреция, болки в областта и промени в сетивността. Могат да се образуват язви или ерозии по половия член като усложнение, както и фимоза и свързаните с нея рискове.

Изследвания

Необходима е обстойна анамнеза относно оплакванията на пациента, рискови фактори, особено скорошни пътувания в ендемичен район или контакт с болен от амебиазна инфекция. Клиничният преглед включва подробен оглед и палпация на корем и половия член.

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити;
• Изследване на урина и еякулат за определяне на налични усложнения.

Микробилогични изследвания

• Взимане на фекална проба и направата на фекална култура за целенасочено търсене на трофозоити и цисти от специалист паразитолог;
• Изследване на изтичащия секрет при баланит.

Образна диагностика

Образните методи за диагностика се прилагат рядко при съмнение на амебен баланит, предимно при съмнение на усложнения по хода на урогениталния тракт. При амебен апендицит се назначава абдоминално ултразвукаво изследване (ехография).

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза на амебният апендицит се прави на първо място с апендицит с друга етилогия, с остра форма на чревна амебиаза, както и с перфорация на стомашно-дуоденална язва.

Диференциална диагноза на амебеният баланит се прави с други форми на баланит и заболявания, ангажиращи половия член с различна етиология.

Диагнозата на амебната инфекция се поставя въз основа на клиничните оплаквания на пациента, епидемиологичните данни и инструменталните изследвания. Причинителят се доказва микробиологично и серологично.

Лечение

Лечението на амебиазна инфекция с друга локализация се провежда с противопаразитни препарати, най-често се прилага метронидазол в подходяща доза в комбинация с лечение на основното огнище на амебиазата. При неповлияване от консервативното лечение се пристъпва към оперативна намеса, която се налага при амебният апендицит.