Хронична чревна амебиаза МКБ A06.1

Чревната амебиаза е протозойно заболяване, протичащо с кърваво-слузна диария (амебна дизентерия) и възможност за инзвънчревно разпространение. В зависимост от давността на заболяването, амебната дизентерия протича като остра или хронична клинична форма.

Причини

Амебиазата е протозойно заболяване, причинено от паразита Entamoeba histolytica - представител на род Entamoeba. Паразитът се среща в две основни форми - трофозоит и циста, като трофозоитите могат да съществуват като инзавазивна форма (forma magna) и като коменсална форма (forma minuta). Трофозоитите са с диаметър 20-30 µm и съдържат везикуларно ядро с централна ендозома, периферен хроматин и радиални ахроматични фибрили.

Forma magna представлява инфазивната тъканна форма, която съдържа фагирани еритроцити и предизвиква появата на лигавични язви и развитието на остра чревна амебиаза. Forma minuta е коменсална форма, която обикновено се открива при болни от асимптомна амебиаза и не съдържа фагирани еритроцити. Цистите са сферични с диаметър 10-15 µm в диаметър и притежават 4 ядра, те се оделят чрез фекалиите на гостоприемника в околната среда и осигуряват разпространението на заболяването.

Разпространение

Entamoeba histolytica е повсеместно разпростаранен паразит, но ендемични за заболяването биват Африка, Южна Америка и Южна Азия. Възприемчивостта на човека е висока, а пациентите с вродено или придобито имунодефицитно състояние са изключително чувствителни рискови групи. Източник на заразата е опаразитеният човек (болен или асимптомен заразоносител), който отделя амебните цисти чрез фекалиите си. Инфекцията се разпространява чрез поглъщане на цистната форма на паразита. Амебиазата обикновено се предава по фекално-орален механизъм, но заразяването е възможно и индиректно чрез контакт със замърсени ръце или предмети, както и чрез генитално-анален контакт.

Рискови фактори

• Консумация на контаминирани хранителни продукти и вода;
• Ниска санитарна куртура на обществото;
• Неспазване на санитарно-хигиенните предписания при приготвяне на хранителни продукти или приготвянето им от заразоносители;
• Липса на пречистена питейна вода;
• Имунодефицитни заболявания.

Патофизиология

Заразяването се осъществява чрез поглъщането на амебни цисти. След като цистите попаднат в стомаха на гостоприемника тяхната обвивка бива разрушена поради действието на стомашния ензим трипсин. В резултат на деление на 4 ядрената вегетавна форма се получават 4 коменсални форми (forma minuta), които достигат до провета на дебелото черво и при отслабване на имунната система се превръщат в тъканните, инвазвини форми (forma magna). Тъканните форми разрушават чревните стени и достигат до мускулният слой на дебелото черво, като образуват дълбоки язви, които по-късно зарастват образувайки дълбоки цикатриски. В случаи, че тъканните форми достигнат до кръвообръщението се развиват извънчревните форми на амебиаза.

Симптоми

Амебната дизентерия протича в две клинични форми:

• остра чревна амебиаза;
• хронична чревна амебиаза.

При липсата на навременно и адекватно лечение на острата амебна дизентерия (след 2-3 седмици) преминава в хронична чревна амебиаза, която може да продължи месеци и дори години (10-15 и повече).

Хроничната амебиаза може да протича с периоди на засилване на оплакванията и периоди на привидна ремия или да бъде с непрекъснат и прогресиращ ход. Основните симптоми на хроничната форма на чревна амебиаза биват:

• Лека до умерена болка по хода на дебелото черво;
• Диарични изхождания, примесени с кръв;
• Загуба на апетит;
• Загуба на тегло;
• Тежка отпадналост;
• Безсъние;
• Анемия.

След продължително боледуване и липса на етиологично лечение състоянието на болните се влошава с развитието на кахексия, перитонит и появата на извънчревни локализации на амебиазата.

Усложнения

Най-честите усложнения на хроничната амебна дизентерия биват:

• Амебен абсцес на черния дроб;
• Перитонит;
• Амебен апендицит.

Изследвания

Провеждането на подробно физикално изследване на пациента, както и анамнеза за скорошно пътуване в ендемичен район, член на семейството с даказана амебиаза и наличието на характерни симптоми на заболяването могат да насочат изследващия към вероятното наличие на хронична чревна амебиаза.

Лабораторни изследвания

Лабораторните изследвания са задължителен компонент в диференциално диагностичен план, чрез направата на пълна кръвна картина и изследване на броя и разпределението на левкоцитите се откриват някои характерни промени.

Микробиологични изследвания

Серологична диагностика

Изследването Елайза се използва за откриване на антигени от E.histolytica в проби от изпражнения. Тестовете на базата на антиген, използващи моноклонални антитела срещу галактоза / N -ацетилгалактозамин (GAL / GalNAc) дават обща чувствителност от 71-100% и специфичност на 93-100%.

Диференциална диагноза

Лечение

Етиологично лечение

Профилактиката на амебната дизентерия включва:

• Профилактично изследване на хората, идващи от страните с топъл климат и предпазване на околната среда от замърсяване;
• Лична профилактика - хигиенни навици, преваряване на водата за пиене.